Матей се роди с диагноза артрогрипоза. Това заболяване засяга опорно двигателния апарат. Характеризира се с деформация на крайниците, недоразвити стави и мускули, а също и фиброза. Най-тежката форма е свързана с нарушение на почти всички стави, включително и тези на челюстта.

Лекарите веднага казаха на майка му:

– Детето няма да живее дълго и трябва да се приготвите за погребението му.

Околните си шепнеха тихо:

– Защо изобщо го храни? И без това всичко е напразно.

Въпреки всички прогнози Матей оцеля. Той имаше силно деформирани ръце и крака, а главата му е толкова много извита назад, че опира гърба му.

Когато бе малък той постоянно търсеше подходяща работа за себе си. Матей не искаше да бъде в тежест на другите.

Колкото и странно да е, той успешно завърши училище, а след това университет със специалност счетоводство. Започна да изнася и лекции за мотивацията, които имаха голям успех.

– Ние никога не се отнасяме към него като непълноценен човек, – казват членовете на семейството му. – Ако той поиска да прави нещо, което правят и другите, ние не го спираме, независимо от това, че не може да ползва инвалидна количка поради заболяването си и трудно се придвижва.

– Той дълго ме молеше да ходи на училище наравно с другите – каза майка му – и аз му позволих.

През целия си живот Матей е трябвало да адаптира с изкривеното си тяло към света около него. Но сега той е успял  напълно да се приспособи и се чувства като нормален човек.

В момента Матей се занимава със счетоводство и дава консултации, чрез телевизията, мобилния си телефон, компютъра и Интернет.

Сега той работи като счетоводител и е се проявява като отличен оратор. Матей живее пълноценен живот. Той има много приятели, които го подкрепят.

На Донка Милчева много ѝ допадаше спешното отделение. Нямаше престава защо е така, но след родилното, то бе любимото ѝ отделение.

Тук бе различно всеки ден. Непрекъснато  се случваше нещо. От време на време Донка се сблъскваше с ужасни случаи като жертви на тежки катастрофи, инфаркти, травмиращи инциденти, изгаряния, токови удари, но през повечето време работата бе рутинна.

Дейността ѝ в спешното отделение я сближаваше с колегите. Споделяха си много неща. Понякога бяха под огромно напрежение, но тук е много по-различен светът от този навън. В отделението се създаваха трайни и здрави приятелства.

Най-важното нещо за Донка бе:

– Да помагам на хората да се почувствуват по-добре, да допринасям за доброто им състояние, – както веднъж бе заявила, когато я попитаха: „Какво правиш тук?“.

Нали именно за това бе записала медицина.

Спешното отделение ѝ носеше голямо удовлетворение. Не искаше да се премести в дерматологията, където ѝ предлагаха.

Беше заявила на шефа си:

– След завършването на практиката, искам да остана тук в спешното.

– Да, но тук няма да изкараш много пари, – беше ѝ казал той.

– Парите не са най-важното нещо в живота, – каза му решително Донка.

– Кажи го на жена ми, – засмя се той и тръгна към следващата стая.

Тя не знаеше кога шефа ѝ ще се усмихне или намръщи, но пък много я подкрепяше, хвалеше добрата ѝ работа, но не се колебаеше да ѝ направи забележки, ако сгрешеше.

Когато обърка сиптомите на исхемичната болест на сърцето, той я успокои и ѝ каза:

– И аз като по-млад допуснах същата грешка.

Веднъж, когато я откри разплакана в стаята за почивка, я потупа по рамото и каза:

– Не забравяй, че всички правят грешки, само че лекарите покриват своите. Избърши очите си и да вървим да видим как е жената, защото след малко трябва да поговорим и с противния ѝ съпруг.

Ако не останеше тук, щеше да се насочи към гинекологията, тази специалност я привличаше много отдавна.

Този уникален образователен проект започва през следващата година в държавните училища на Германия. Новата организация по изучаването на религиите, включва учители от различни религиозно общности. Религиозната принадлежност на учителя няма да има значение, когато преподават на определена тема. Това означава, че проектът не изключва възможността, на децата за християнството да разказват и мюсюлмани.
Съвместни занятия по различни религии са възможни в единични случаи.
Новият проект „Религии за всички“ до сега е предизвикал много въпроси и е причинил множество спорове. От Евангелските среди смятат за проблемно, ако преподавател мюсюлманин обяснява библейските теми.
Католическата архиепископия на Хамбург не участва в образователния проект. През-секретарят на архиепархията Манфред Нилен е казал:
– Ние смятаме, че учениците първо трябва да изучат своята религия. Тогава у тях се формира необходимата база, за да водят диалог и да дискутират с другите религии.
За учениците католици е предвидена отделна програма. Те могат да посещават часовете по католицизъм, ако се набере група не по-малка от 10 души. Съществува възможност да се организира извънкласна работа за изучаване на католицизма. До момента в пет училища на Хамбург задължително се изучава католицизъм.
Първият пилотен проект ще бъде пуснат в две държавни училища на Хамбург, чиито власти през 2012 г. са подписали договори с мюсюлманските и алевитските общности относно възможността за преподаване на религиозни теми. Предметът се въвежда в 5 и 6 клас. Пилотния етап ще продължи 5 години.
Учебната програма включва теми като „Страх и безопасност“, „Бог и ти“, „Влиятелни хора“ (Исус и Мохамед), които ще бъдат разгледани от гледна точка на различните религии.
В момента специален комитет от представителите на училищните власти и религиозните общности трябва да одобри програмата.
В ислямската общност открито са заявили, че основният проблем е персонал. За да се повиши нивото на на професионална подготовка в Университета в Хамбург, в сътрудничество с Академията на световните религии се отваря допълнителен курс, при който учителят може да получи по-добра квалификация по религия. След една година в Университета се планира да се започне подготовката на учители за тази специалност.