Веднъж на един от гастролите си Фигнер трябвало да пее своята коронна партия на Дон Хосе в „Кармен“. В деня на спектакъла, той се почувствал зле.

Частният театрален предприемач нежелаейки да отмени представлението, бързо се уговорил с втория тенор:

– За всеки случай се подгответе за изпълнението на Дон Хосе в тазвечерния спектакъл.

Вечерта Фигнер се почувствал по-добре и той уведомил театралния предприемач, че е готов да пее.

Предприемачът от радост забравил да предупреди тенора дубльор, който също се готвел да пее.

Завесата се вдигнала. Фигнер се появил на сцената и изведнъж видял, че от противоположния край на кулисите излиза вторият Хосе.

Фигнер изобщо не се смутил:

– Извинете, – казал той на дубльора, – вашият бик е следващия.

И запял все едно нищо не се е случило …

Сигалит Ландау, художничка от Израел, решила да осъществи необичайна идея. Тя оставила за две години черна рокля в Мъртво море.

Идеята е дошла от спектакъл през 1920 г., в който млада хасидска жена (религиозно движение в юдаизма) е била обладана от духа на починалия си любим.

Всеки три месеца в продължение на две години Ландау изваждала роклята и я снимала.

Накрая се получило прекрасно произведение на изкуството, състоящо се от сияещи кристали сол, точно копие на роклята на героинята от спектакъла.

В театралните среди често се случват необичайни и куриозни ситуации. Актьорите са като децата. Често капризничат, взискателни са към другите, имат големи амбиции и самочувствие.

Има сред тях много отговорни хора, които идват 4-5 часа преди изпълнението си. Други се притесняват, когато излизат на сцената, сякаш им е за първи път.

В един провинциален театър за опера и балет работеше актьор с двадесетгодишен стаж. Той се казваше Асен Михайлов.

Беше единственият баритон в групата и много се гордееше с това, считайки така стеклите се обстоятелства за своя заслуга.

Асен Михайлов идваше 25 минути преди да започне спектакъла, без да се стеснява, че с може да причини неприятности на колегите си.

Но един ден той изненада дори ветерана на театъра. Яви се 15 минути преди първият звънец.
Настроението на Асен Михайлов бе приповдигнато, защото вчера заведе повечето от приятелите си на вилата. Конякът и шишчетата му дойдоха много добре.

Асен Михайлов се прибра в къщи сутринта. Полегна да поспи „за пет минути“ и се събуди чак вечерта. Позвъняването на развълнуваните му колеги прекратиха сладкия му сън и го накараха да побърза за театъра.

Бъбривата гримьорка Ваня Стоянова плесна с ръце, като видя лицето на Асен. То бе много уморено, с тъмни торбички под очите.

– Защо закъснявате днес толкова, Михайлов? – попита го тя.

Горката отчаяно се мъчеше да прикрие с грим непоправимото.

– Какво толкова, Ваня, си се запритеснявала? – засмя се Михайлов. – Изобщо не съм закъснял. Напълно съм уверен в силите си. 20 години съм вече на сцената, публиката е готова да ме носи на ръце. Все главни роли съм изпълнявал. Дай ми 100 грама коняк, гласът ми нещо днес не иска да ме слуша.

– Какъв коняк? – Ваня се възмути. – Скоро ще излизате на сцената…

– Налей ми, аз знам какво ми е нужно, – каза Михайлов.

Ваня се подчини и му наля 100 грама коняк.

Михайлов на един дъх го изпи, протегна чашата напред и каза:

– Налей ми още 50 грама, защото краката съвсем не ме държат.

Ваня му наля още. След което Асен заповяда:

– Донеси ми пиесата, която ще играем, защото всичко изчезна от главата ми.

– Ето вземи, – недоволно му тръсна листовете в скута, – днес играем Шекспир.

Асен Михайлов прелисти бързо текста на пиесата, бегло пробягвайки по листовете.

Усмивката и доброто му настроение изчезнаха от лицето му. Прелисти още няколко страници и се намръщи, а след това мрачно каза:

– О, пиесата била в стихове …..

Ако станеш свидетел на такъв парад, ще пожелаеш да притежаваш макар и малък плавателен съд и ще тръгнеш към морето.

На всеки пет години в Амстердам се провежда парад на корабите Sail Amsterdam.

През месец август хиляди плавателни съдове, от малки платноходи до многомачтови кораби, се събират в залива Hey в северната част на града.

След това огромния парад от кораби преминават заедно през столицата на Холандия.

През 2000 г. в мероприятието са участвали осем хиляди кораба.

Това е впечатляващо, нали?

На всеки пет години тук се събират милиони хора, за да наблюдават това, което другаде никъде не могат да видят.

И това наистина е грандиозно зрелище, един невероятен спектакъл.

Вече известен Фьодор Шаляпин се съгласил да участва в любителски спектакъл. Разбира се, по този повод бил даден банкет в чест на великия певец.

Когато Шаляпин си попийнал малко повече, започнал да атакува една млада дама. В ход бил пуснал и ръцете си.

– Какво правите? – възмутила се дамата. – Вие сте известен артист, а допускате такива волности!

– Извинете, – казал Шаляпин, – като съм известен артист Сара Бернар ли трябва да ухажвам? Скъпа моя, вече отивам към 90-те.