Тази година се оказа тежка не само за хората, но и за животните. Горещото време не пощади никой.
В такъв зноен ден Донка Петрова приключи работата си и тръгна за дома си. Температурата бе над 30 градуса. Едва се дишаше.
Донка вървеше по тротоара, забила поглед надолу. И изведнъж я забеляза. Малкото крилато същество бе толкова изтощено, че едва пълзеше по тротоара.
– Горката пчела! – въздъхна съчувствено Донка. – Сигурно е от жегата.
Тя имаше желание да ѝ помогне, но не знаеше как.
Изведнъж Донка си спомни едно предаване, в което се говореше за даване на смес от захар и вода на пчелите.
– Не е много трудно, – каза си Донка. – Ще разбъркам в една лъжица захар и вода и ще дам на омаломощеното животно.
Тя изтича обратно в офиса, където работеше. Там имаше захар и лъжица, които ползваше за кафето.
Но изведнъж се сепна:
– С лъжица ще ми е трудно да ѝ дам разтвора по-добре със спринцовка. По-сигурно е.
Решила да довърши докрай нещата, изтича до близката аптека и купи една спринцовка. След това направи разтвора, изля го в цилиндричната помпичка, постави на върха иглата и отиде при пчелата.
Когато насекомото получи дозата си от сладко, леко се надигна и малко се активизира.
Донка я премести на сянка. Не се мина много време и пчелата излетя.
Когато Донка сподели с дядо Стойо, нейният съсед, какво е направила, той се засмя и каза:
– По това време на годината пчелите могат да изглеждат сякаш умират или са мъртви, но това съвсем не е така. Те се уморяват. Просто не им достига енергия, за да долетят до кошера си. За това е правилно ако се види изтощена пчела да ѝ се даде разтвор в съотношение 2 супени лъжици захар и 1 супена лъжица вода. Хубаво си направила. И тя е живинка, душа носи.
