За всекиго по нещо

Това е човек с травмирани звукови сензори. Обикновено той се защитава от варварските звукове и от тяхната какафония.
За аутистът най-комфортна се явява тишината. Само в такава благословена тишина се раждат божествени звуци.
Такъв, например, е бил Лудвиг Ван Бетховен, Той е оглушал напълно в края на живота си, но въпреки това не престава да твори. Работите му по никакъв начин не са израз на аутизма.
Може би глухотата му е реагирала на шумовите проявления на обкръжаващия композитора пейзаж.
Повечето от този вид хора обичат да четат. Предпочитат поезията, философията и научната фантастика.
В нощните бдения с отправен взор към звезното небе, край тълпящите светлини от осветителни тела, тези хора получават истинско наслаждение.

Трудно е да се избегнат роботи струващи 4,5 милиона долара, които патрулират небето над главата ти, снабдени с най-новите технологии. Арабски екстремисти, които воюват с въоръжена до зъби американска армия са се сблъскали с подобна задача.
Сред документи на изоставената база от екстремисти в Тамбукту била намерена брошура описваща 22 способа за противопоставяне на наблюдение от въздуха.
Брошурата съдържа съвсем прости съвети. Например, да се остави колата в сянката на гъсти дървета и така да се замаскира, че да се слива с околната среда. Автомобилите да се намазват с кал. Да не се използва безжична комуникация.
Има и по-сложни съвети. Така например, се препоръчва да се използва преносим радар за проследяване на безпилотните летателни апарати.
Екстремистите са взели в предвид, че роботи обикновено летят по определени маршрути и правят видеоснимки. Снимките попадат в центъра, където ги анализират операторите. Обикновено не се използва система за компютърно разпознаване на образите и сензори отчитащи движението, така че замаскирането на автомобил може да стане по-прости начини.
Безпилотните летателни апарати все още се използват за военни операции, но на някои места те патрулират над градовете и шпионират цивилното население. Естествено в този случай роботът няма да бъде оборудван с тежко въоръжение.
Въпреки мирните цели, използването на летящи роботи над градовете е предизвикало загриженост от страна на Electronic Frontier и други правозащитни организации. Използването на такива роботи става без да се информира обществеността.

Рехабилитационен институт в Чикаго е създал „умна“ протеза за ръка, която се контролира от мисълта. Първият доброволец изпробвал новият прибор е 58-годишният Джес Съливан монтьор на електроника, който преди четири години докоснал оголени жици под високо напрежение и загубил  двете си ръце.
Ръцете на Съливан били ампутирани до рамото, за това уцелелите нервни окончания били съединени с мускулите на гръдния кош. Така успели да създадат сензори, свързани с ръката-манипулатор. Сега е достатъчно пациентът да си помисли за дадено действие и ръката го извършва.
Джес може да държи в „ръката си“ по-големи предмети, без да ги счупи. При следващите модели при протезата ще се прилага и „обратна връзка“. Приборът ще си взаимодейства с нерви, отговарящи за чувството на допир.
В бъдеще такива устройства ще помагат на хора с парализирани или ампутирани крайници.

Група от учени от Технологичния институт в Чиба са разработили ново инвалидно кресло, което може да се изкачва по стълбите.
Устройството е снабдено със сензори определящи препядствията. Всичко, което е нужно е да се даде направление на движението с джойстика, стола сам ще се повдигне по стълбите.
Модел автоматично разпознава вида на повърхността и е в състояние да се адаптират към него чрез регулиране на наклона на седалката. Седалката може лесно да се провре дори в тесни пространства.
Експертите уточняват, че устройството, а само концепция, все още има много да се направи за да влезе в производство.

Днес в много къщи и вили има басейни. Такива басейни могат да направят плуването приятно, но с различни устройства то може да стане и ползотворно.
В такива басейни все по-малко се използва хлор за дезинфекция. В место него са внедрени ултравиолетови излъчватели, които дезинфекцират много по-добре.
Корейските дизайнери са разработели за украса на басейна нагреватели под формата на камъчета. Те се нагряват от слънцето и след като се потопят във водата за няколко минути я нагряват.
Устройството е снабдено с топлочувствителни сензори, определящи температурата на водата. Ако водата стане хладка, устройството автоматически я нагрява до определена температура. А ако водата е достатъчно топла, устройството играе роля на изкуствена декорация.
Такива „камъчета“ могат да се използват и в банята.

На 31 май в Осло са обявени лауреатите на Кавли награда. Това е сравнително млада награда, която се присъжда от 2008 г. на учени занимаващи се с астрофизика, нанотехнологии и науката за мозъка. Наградния фонд за всяка категория е един милион долара.
Кавли награда е създадена през 2005 г от едноименна фондация, чийто създател е норвежкия бизнесмен и филантроп Фред Кавли. Още от детството си Кавли  бил очарован от науката.
Получавайки диплома по приложна физика, младия Фред отишъл в Щатите, където скоро създал свой бизнес за производство на сензори за космическата и автомобилната промишленост. Нещата на компанията Kavlico вървели добре, а през 2000 г. Кавли я продал за 345 милиона долара.
Избавяйки се от бизнеса Кавли най-сетне могъл да се посвети на науката. Филантропът не се включил пряко  в изследванията, но той всячески помагал на учени да извършват изследвания. Фондация Кавли финансира провеждането на конференции и създаване на цели институти, спонсорира изследователски лаборатории, за перспективни учени отделя дарения и стипендии.

В САЩ са демонстрирали полиграф, които може да възприема и улавя емоциите и настроенията на оператора.
Системата използва сензори и специален софтуер за измерване на параметри, въз основа, на които се оценява емоционалното състояние на оператора. Идеята е да се измерва ефективността на работещите.
За да направи изводи за емоционалното състояние и способностите на човека, системата анализира не само пулса, влажността и електрическото съпротивление на кожата, но също напрежението в лицевите мускули и изражението на лицето като цяло.

За изграждането на навесни конструкции помагат хидравлични структури. Инженери направили демонстрация на дървен покрив с дебелина по-малка от 4 см. Той обхваща площ над 100 кв. м. Въпреки малката дебелина, конструкцията издържа големи натоварвания. Използването на трансмисии е позволило да се намали количеството на използвания материал и теглото на покрива.
Досегашните конструкции са проектирани с големи запаси за якост, но големите натоварвания са рядкост и ако се появят, този процес се случва в относително кратък период от време. Идеята, предложена от университета в Щутгарт, е използването на хидравлични задвижващи механизми, които действат като амортисьори. Те се справят с динамичните натоварвания.
Дизайна изработен от немски инженери, се опира на четири точки. В три точки са поставени хидроцилиндри, позициониращи структурата в съответствие с натоварването, която се измерва със сензори разположени на различни места на покрива. Хидравлични задвижвания променят позицията на дизайна в рамките на милисекунди, предотвратявайки поврежданията.
Според инженерите, този вид покриви може да се използва за построяване на стадиони, площадки и други съоръжения, като се икономисват материали и пари.

Международен екип от учени на Североизточния университет, Университета на Алабама, Масачузетския технологичен институт и Нюкасълския университет са построен прототип на диагностичен микро-робот Cyberplasm с дължина около един сантиметър. За неговото създаване са използвани биологични материали.
Заедно с кръвта робота ще се движат през тялото и ще определя здравословното състояние на пациента. Прототип се движи подобно на морската минога. Тази хищна риба има сравнително проста нервна система, която е възпроизведена в устройството.
Роботът е снабден със сензори вместо очи и нос. Те са изработени от материали, получени от клетки на бозайници. Сензорите реагират на външни дразнители и изпраща електрически импулси към електронния мозък, който от своя страна контролира изкуствени мускули на робота. Енергия, за да се движат мускулите на Cyberplasm, се получават от глюкоза.
Други сензори, монтирани на микро-робот са проектирани да събират информация. С тяхна помощ, машината събира данни за химическия състав на околната среда.
Учените се надяват, че Cyberplasm е важна стъпка към създаването на робот, който може да се движи свободно по цялото тяло  Той ще получава и анализира данни, които ще му позволят да диагностицира по-широк спектър от заболявания.