Денят беше хубав. Слънцето не беше много силно, а това предразполагаше за разходка. Милена реши да излезе и да се завърти край пазара.

Хората минаваха и оглеждаха плодовете и зеленчуците, но погледа на Милена бе насочен към цветята. Тя много ги обичаше.

Целия и дом бе изпълнен с какви ли не цветове жълти, червени, оранжеви, лилави, …. Мирисът им се разнасяше из всички стаи. Балкона си бе превърнала в малка цветна градинка.

Милена приближи към няколкото сергии с цветя, семена и луковици предназначени за отглеждане на любимите ѝ растения.

Растението в саксията имаше само две хилави листенца, Но Милена не откъсваше поглед от него.

– Ще го вземете ли? – попита я продавача.

„Не е ли по-добре да си намеря нещо по свежо? – помисли си Милена. – Но като си помисля, в кухнята имам едно малко местенце, в което тази саксия би се побрала идеално“.

Накрая се реши и го купи.

На усмихнатия продавач, който се бе отървал толкова лесно от това невзрачно растения, тя каза:

– Дори и да умре, нищо няма да загубя.

Минаха няколко месеца. На растението се появи едно листенце, а след това и още едно. Докоснато от слънчевата светлина и редовно поливано с вода, цветето започна да се съвзема.

Сега вече Милена често поглеждаше към него и се любуваше на красивите му цветове. Един ден като го гледаше, се замисли и си каза:

– Колко прибързано си правя изводи и за цветята, и за хората….

Самата тя бе казвал много пъти пред други хора, за други, които не ѝ вдъхваха доверие:

– О, на това момиче не може да се разчита. Виж само колко татуировки има върху себе си.

– Това момче няма никакъв шанс, като знам от какво семейство произхожда.

– Този човек не бива да назначен на тази длъжност, той е бил в затвора….

Милена разбираше колко пъти бе бъркала, като съдеше хората, вместо да им  помага да почувстват Божията любов, милост и грижа.

Бог бе докоснал сърцето ѝ и нещо се бе променило в нея. От сега нататък тя щеше да гледа на хората през Божиите очи.

За да растат здрави и вкусни домати, в почвата преди засаждане, добавете малко натрошени черупки от яйца.

Когато черупките се разложат, те ще отделят в земята калции.  Това ще помогне за предотвратяване на гниенето в края на цъфтежа, което е много често срещан проблем по време на зреенето на доматите.

Трябва да се отбележи, че калцият помага на всяко растение да расте и да узрява по-бързо, така че се опитват да разпръснат яйчените черупки в градината, когато засаждате разсада.

Запазената яйчена черупка може да се използва като пълноценна саксия за разсад.. Това е не само оригинално, но и много полезно средство за получаване на по-голяма реколта в бъдеще.

Март е преходен месец, в който пролетта настъпва, а зимата не иска да си отиде.

Появява се първата зеленина и цветя. Птиците запяват новите си песни, а слънцето грее по-силно с всеки изминал ден

Приготвяме се за пролетното садене и мечтаем вече за лятната реколта. Почистваме саксиите си, приготвяме инструментите си, подготвяме почвата и правим планове каква ще бъде градината ни тази година.

Цялото това вълнение ме прехвърля в духовната ми градина И се замислям сериозно. Използвам ли всички инструменти, които могат да ми помогнат, като размишлението и четенето на Словото, молитвата?

Откривам ли нови начини да споделям вярата си с хората? Подготвям ли почвата на своя живот, за да раста във вяра?

През този месец се усеща обещанието за нов живот по-силно, чийто извор е Христос. Преобразявайки се в ново творение, към което сме призовани, възприемаме новия живот, който носи радост и надежда на самите нас и хората наоколо.

Нека всички човеци да бъдат благодатна почва, за да приемем живота, който Бог е приготвил за всеки от нас.

Чрез вложеният в нас нов живот, Бог не спира да ни преобразява!

Всеки градинар решава сам с какво ще тори своите растения. За това има множество възможности. Един от тях е употребата на яйце като тор. Да, правилно сте прочели яйце, не черупки от яйце.

Този трик се използва от опитни градинари, които знаят много за отглеждане на растенията. Ако закопаеш остаряло яйце в почвата, получаваш най-ценния тор. Гниещото яйце отделя полезни за растенията вещества.

Те стимулират бързия растеж на семената и разсада.

Как се наторява почвата?

Изберете място за садене. Това може да бъде сянка или частична сянка на открито място, в зависимост от потребностите на растенията.

Подгответе сандъчета за разсад или саксии. След това поставете по едно яйце и го покрийте напълно с пръст.

След 5 дена в сандъчетата можете да разсадите семена. Миризмата е не приятна, но богата реколта си струва.

Много градинари твърдят, че за торене е добре да се използва яйце с банан.

За кухнята, където въздухът има най-голяма нужда от пречистване поради отделените пари и миризми на продуктите, е подходящ хлорофитума.

Той унищожава излишния газ, освобождавайки кислород. Тези свойства притежава спатифилумът, монстерът и млечката.

Ако в стаята се пуши, поставете в него кливия. Уникалните особености на това растение е, че е желателно периодично да се излага на чист въздух. Така се освобождава от вредните вещества.

За спалните са необходими домашни цветя, които не разполагат с остър мирис, което може да има отрицателно въздействие върху съня. Ето защо, лилиите не са желателни тук.

Тъй като тялото по време на сън особено много се нуждаят от кислород, си струва да се обърне внимание на фикуса, чиито големи листа го произвеждат в големи количества.

Няколко саксии с орхидеи, които не изискват специални грижи и цъфтят в продължение на няколко месеца, могат да украсят всяка стая.

Ако апартаментът или къщата са достатъчно големи, трябва да се обърне внимание на различните разновидности от храсти или дървета като монстера, хибискуса, палмата и кипариса.