Йоркширски териер на име Сади  много обичал да прекарва времето си в басейн, но в един момент той преценил, че няма нужда да се напряга и да плава сам.

Сади имал приятел Райли, куче с по-големи размери, който също обожавал водните процедури.

В един момент четирикракият хитрец приспособил приятеля си за плавателно средство.

Сади скочил ловко на гърба на приятеля си Райли и се насладил на разходката по вода, без да намокри лапите си.

Болестите идват внезапно и ни изненадват. Понякога те тежат като дамоклев меч над главите ни. Това е още по-неприятно, когато такива неприятности споходят твой най-добър приятел.

Росен наскоро разбра, че Явор е болен от левкемия и е постъпил в болницата за химиотерапия. Те се познаваха от деца и бяха неразделни, докато всеки пое пътя в живота си.

Росен реши да посети приятеля си в болницата. Докато пътуваше натам, се питаше: “ Каква ли ще бъде реакцията му като ме види?“

Росен често посещаваше болни, това бе свързано с работата му. Той бе пастор на една църква. В повечето случаи такива срещи преминаваха неопределено.

Росен бе виждал в очите на безнадежно болните гняв, ужас, тъга, …, а той трябваше да ги насърчава и успокоява.

„Явор винаги е бил оптимист, – каза си Росен, – той винаги е гледал позитивно на нещата, но сега …..Дали пак ще има прекрасното настроение, с което не се разделяше никога?“

Оказа се, че Росен напразно се е притеснявал. Това първо посещение при приятеля му бе много насърчаващо, както и останалите през следващите няколко седмици.

В повечето случаи Явор беше весел, посрещаше хората, които го посещават радостно и се шегуваше с персонала на болницата. Макар и да не знаеше какви точно процедури го очакваха, той не губеше своя мир.

Още при първата им среща Росен го попита направо:

– Не се ли страхуваш? Живота ти е към своя край.

Явор се усмихна и отговори на приятеля си:

– Ако това е краят, добре. От какво да се страхувам. Аз зная къде отивам.

Това бяха думи изпълнени с вяра. Прекрасен пример за хората, които го заобикаляха.

Явор знаеше, че всички преминаваме през изпитания, но щом сме приели Спасителя, Той никога няма да ни остави сами.

Милена е естествена блондинка. Не можеше да се каже, че е глупава, но като се казва и при по-старите жени се получават гафове.

Заболя я ухото. Джипито  ѝ предписа преди лягане да пъха тампон от памук в ухото, който предварително е намазан с мехлем. Дори ѝ бе обясни, как да го направи.

Но за беда, тампона остана в ухото, то стана горещо, а болката непоносима. Трябваше нещо да се направи.

Милена взе такси и отиде направо в болницата. Почака в приемната, докато сестрата я покани да влезе в кабинета.

Доктор Добромиров бе много уморен, тази нощ им бяха докарали хора от две катастрофирали коли, след това имаше пребит младеж след запой с приятели, един инсулт и инфаркт на двама възрастни, … с други думи много тежка нощ.

– Кажете от какво се оплаквате, – уморено каза Добромиров.

– Тази седмица ме болеше ухото, ходих при нашият лекар и той ме посъветва … – и тя му разказа цялата процедура с тампона и какво се бе случило.

– Елате и седнете на този стол, – каза Добромиров – и се приготви да измъкне от ухото на девойката чуждото тяло.

Приготви инструментите си и насочи огледалото, което висеше на челото му към злополучното ухо.

Той внимателно го огледа, но там нямаше нищо, смръщи вежди и високо каза:

– Странно, но в това ухо не виждам никакъв тампон.

Милена мило му се усмихна:

– Не е изненадващо, защото, това е другото ухо.

Добромиров повдигна рамене изненадано и попита:

– А защо не ми казахте още в началото?

– Вижте, аз не съм лекар. Та вие дори не ме попитате, кое е ухото. Предположих, че това си е някаква ваша методика ….. и не се намесих, не исках да ви се бъркам в работите.

Добромиров въздъхна дълбоко, загадъчно се усмихна и освободи ухото ѝ от тампона, който и създаваше неприятности.

В дупка или специално направен отвор се сипва голямо количество натриева и калиев нитрат, след което се покрива с целофан. След една година пънът се подпалва. Огънят и химическата реакция унищожават и подземната част на старото растение.

Обърнете внимание!

Този метод не може да се използва върху торфени почви, тъй като те лесно се запалват и трудно се гасят.

Ето ви и друг метод.

Амониевият нитрат или карбамид се използват, както в предишния метод, но необходимостта от подпалване отпада от само себе си. Няколко години след направената процедура от пъна не остава и следа.

Министерството на здравеопазването в Израел предупреждава, че татуировките направена с бои получени от изсушени листа на Lawsonia inermis са опасни.

След подобни процедури, които са популярни в Близкия изток, за зачестили случаите на хоспитализация.

Според лекарите, усложненията, които се получават след нанасянето на такива татуировки, са в следствие от алергии на кожата.

При някои хора на мястото, където е поставена татуировката се появяват сърбеж, парене, обрив, може и цялата кожа да почервенее. При други може да се появи подуване или оток.

Момичета на 8 и 12 години са закарани в болницата  в Цфат с възпаление на кожата и множество мехури по нея.