Димитрина, съпругата на Тодор, беше известна със своята прямота, твърд характер и голяма привързаност към семейството. Като всяка умна жена тактично си затваряше очите за дребните авантюри и отклонения на мъжа си. Приемаше ги като мъжки прищевки за доказване на мъжественост.

Тя знаеше, че в крайна сметка блудния син ще се завърне. Връзките му бяха единични и мимолетни. В нито един от случайте нямаше причина за безпокойство. С насмешка наблюдаваше безкруполните атаки на жените, които търсеха някаква облага от него.

Но сега нещо ѝ подсказваше, че нещата с Росица бяха малко по-различни. Сремежът на малката беше малко по-целенасочен от амбициите на досегашните жени, които го преследваха. До сега Димитрина не бе забелязала реална заплаха за семейството си.

Росица демонстрираше буйни страсти, които не изгаряха, а се възпламеняваха отново. Зад амбициозната самонадеяност на малката, Димитрина усещаше маниера на мъжа си. Той подхранваше и насърчаваше ухажорките си, за да дразни жена си, Понякога той всичко правеше на инат, за да смаже гордостта ѝ

Димитрина вярваше, че пътя на всеки човек е предопределен  и че има видов ден.

Честите отсъствия на Тодор не я впечатляваха. Приемаше, че той иска да я изкара извън релсите. Тя свързваше сегашните му прояви с особеностите на възрастта и издигането му, както в йерархията, така и финасово.

Но в едно беше сигурна, че като се нащурее, пак ще се върне в семейството си.

Това е едно от редките арктически чудеса. За първи път е заснета по време на международна експедиция до Северния полюс.
Първоначало всички, които за първи път са наблюдавали това явление помислили, че е някакъв мистериозен облак
Бялата дъга напомня арка и повтаря класическата форма на цветната дъга, която познаваме.
Тя се появява при много ниски температури и мъгла. Както знаем, мъглата се състои от извънредно финни малки водни капчици. Когато капчиците са с диаметър под 0,05 милиметра, дъгата е бяла, а не разноцветна.
Причината за появата на бялата дъга е, че светлината се пречупва и разсейва в тези много малки капчици вода.

Две жени близки роднини се скараха. Кавгата им беше за имот. Това е сериозен проблем, не е дреболия. Много се караха и накрая спряха да общуват помежду си.
Трудно е да запазиш емоционалното си спокойствие, когато живееш в един апартамент с човек, от който силно си наранен. Там често се развихряха страсти.
И всеки знае, че подобни чувства не преминават, но разрушават живота, на този, който ги изпитва.
По-възрастната, от двете скарани жени, една вечер изведнъж загуби разсъдъка си, обезумя, започна да къса всичко, а после се опита да се покатери по стената.
Линейката пристигна и я откара в болницата, но тя беше в кома. Веднага започна лечението ѝ. Включиха я на изкуствено дишане, защото тя не можеше да диша.
Направиха изцяло преглед и поставиха следните диагнози: диабет и промени в панкреаса; туберкулоза – силно поражения в белите дробове; мозъчен тумур; подчелюстно подуване и като капак гноен минингит.
Лекарите нищо хубаво не можеха да обещаят на роднините.
В болницата дойде един мъж и се моли за нея и тя дойде в съзнание. Прехвърлиха я в друга болница. Тя започна тихо да говори, да се обръща, но не успя да се изправи на крака. Беше много слаба и изтощена.
След една седмица тихо умря.
Патологът шокиран обясняваше на роднините:
– Не разбирам, проверих всичко няколко пъти. Тя нямаше никакво заболяване. Всички предишни диагнози за тумор, туберкулоза и промени в панкреаса бяха изчезнали. Но от какво умря и аз не знам.
Причините за смърта ѝ назова човекът, който се бе молил за нея:
– Караниците, гнева и негодуванието.
Когато, той се помоли тази жена да оздравее, Бог отговори и тя бе здрава, но след това умря. Тогава мъжът се обърна към Бога:
– Господи, но защо тя умря, нали се молих да е жива и здрава?
Бог му отговори:
– Само не и когато самият човек иска да умре ..
Работата се състоеше в това, че тази жена беше много нещастна, с болно дете инвалид на ръце, без мъж и куп дългове. Тъжна история…..
Нашият гняв и емоции не са безобидно нещо, те могат да ни убият.

Да се смееш без причина, това е признак ….. Но това твърдение не се отнася за жителите на Аравийския полуостров. При тях расте необикновенно растение. Не случайно го наричат цветето на смеха.
Тези необикновени цветя имат семена употребяването, на които предизвикат у вкусилия ги неудържим половин часов смях, след което човекът заспива.
Месните жители употребяват това растение като обезболяващо при зъбобол. След приемането му се наблюдава възбуждане, обърква се говора, човекът започва да се смее, губи памет, периодите на апатия се сменат с шумна активност. Може да се появи бълнуване, пристъп на агресия, след което човек дълбоко заспива. Преобладаващите сънища имат сексуално съдържание.
Когато се събудят хората има махмурлук и илюзорна престава за станалото. Разбира се тези свойства на цветето не са останали незабелязани от любителите на опиати. Листата на растението се използват за пушене, в следствие на което се получава леко опиянение. Корените и семената на цветето на смеха се смилат, смесват се с вода и се пият. Полученият опиат от цвета добавят към марихуаната за усилване на действието.

Причината чесънът да има такъв мирис е съдържащата се в него сяра. Заедно с компонентите на чесъна, тя влиза в кръвния поток и след това излиза през белите дробове и потните жлези. Но това не прави миризмата по-малко отблъскваща.
Диетолози от Университета в Охайо изучавали най-добрата храна и напитка, който могат да неутрализират миризмата на чесъна и въвели няколко практични съвета:
Яжте ябълка. Плодове, които стават кафяви, когато се разрязват и се оставя на открито, включват окисляващ ензим. Той произвежда химична реакция и дезодорира неприятно миришещите сулфиди.
Пийте зелен чай. Той е зареден като завод с химикали, наречени полифеноли. Тези вещества могат успешно да неутрализират всичките  чеснови сулфиди.
Изплакнете устата си с малко лимонов сок. Киселите напитки с фактор на киселинност, който е под 3.6, могат да унищожат ензима алиин който се активира, когато чесънът е смлян надребно.