В Република Кабардино-Балкария за първи път стартира проект за производство на мрежа за защита на овощни градини от градушка.

Тя се реализира от новото предприятие ООО „Бетанет“, което за сега се явява единственият и голям производител на подобни съоръжения.

За една година производството на защитни мрежи достига за около 8 милиона квадратни метра. Тя може да покрие до 850 хектара площ, а в средносрочна перспектива цифрата може да се удвои.

Мрежата идеално може да се използва за овощни градини. Тя ще ги защитава не само от град, но и от птиците и силната слънчевата светлина.

Сега предприятието е закупило оборудване от Италия, което дава възможност за висок стандарт относно качеството и защитата.

Трябва да се отбележи, че такова строителство е навременно, като се има предвид забележителното изменение на климата, както и няколко случаи на сериозни щети нанесени за пръв път през тази година и то в огромен мащаб.

От отдела за защита на животните в Мубай, Индия,, се получило съобщение за тайнствени бездомни кучета в син цвят.

Оказало се, че причина за този цвят на животните е местната река. В нея няколко предприятия изливат химичните си отпадъци.

Тази вода отдавна е забранена за използване от хора, но на бездомните кучета, за съжаление, това не може да се обясни.

Животните плуват в тази вода и я пият. Тези, които са били бели преди сега имат син отенък.

Предприемат се мерки, да се забрани на предприятията да изливат тази опасна химия в реката.

Това бе много страшно и мъчително време за него. Където и да попиташе му казваха, че предстоят съкращения или предприятието скоро ще бъде закрито.

Стефан крачеше обезкуражен, но стомахът не му даваше мира, червата се обаждаха, че са празни.

Без много надежда пристъпи и към този портал.

И изведнъж ….. Художникът и дизайнерът Стефан Ралчев започна работа във фирма произвеждаща часовници.

Шефът го извика и му постави първата задача:

– Трябва така да измениш дизайна на този часовник, че да върви продажбата му.

Стефан разгледа будилникът от всички страни, но не откри никакъв недостатък в него.

– А сега какво ще правя? – въздъхна дълбоко Ралчев, след като остана сам с часовника в ръка.

Мълниеносна мисъл профуча в главата му и той реши:

– Ще отида до най-близкия магазин, където продават часовници и ще чакам. Може, като видя какво харесват хората, да ми дойде идея как да променя този часовник, за да се купува.

Не беше нужно да стои дълго в магазина. Изненада се, когато забеляза, че всички купувачи без изключение, преди да купят будилник, проверяват теглото му.

Леките модели, както и будилника, който му връчиха, не вдъхваха доверие у потребителите.

Тогава Стефан запои няколко оловни слитъци в часовника и лично го занесе на шефа си.

– И къде е тук прехваленият ви дизайн? – свъси вежди началникът му.

– Нищо друго не му трябва, – каза спокойно Стефан, – този будилник вече ще се купува.

И се оказа прав.

Така Стефан Ралчев получи пожизнена пенсия от фирмата и славата на основател на едно ново направление в дизайна.

Питър Хофман посети за първи път България. Той бе много очарован от природата на страната, но не по-малко и от обичаите на народа.

Беше 2 юни, 12 часа, когато завиха сирените. Питър ужасно се изплаши.

„Война, – помисли си Хофман и се заоглежда за някое скривалище“.

Това, което видя го изуми. Всичко бе спряло, всякакво движение – автомобилите, градския транспорт, хората по улиците, работници в предприятията си, ученици в двора на училището, а други в класните стаи.

Навсякъде цареше тишина, само воя на сирените се чуваше.

След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, Питър попита първият му се изпречил младеж:

– Каква беше тази тревога? Нещо лошо ли се е случило? Да не би да почва война?

– Днес е ден на който отдаваме почит на загиналите за Отечеството, – каза младежът.

Едва тогава Хофман си спомни за поета и революционера Христо Ботев.

Негов приятел му бе разказал за него преди да дойде в България:

– Този Христо Ботев повел на истинска смърт група от хора като него да се бият за Отечеството си. Те отвлекли един австрийски кораб и принудили капитана му да ги свали на българския бряг. След няколко битки, били разбити от редовна много добре въоръжена турска войска. По непотвърдени данни самият Ботев загинал от „приятелски“ куршум.

След няколко години Питър отново дойде в България и пак беше 2 юни.

– Дали пак всичко ще замръзне, както го видях с очите си преди? – запита се Хофман. – Дали някой от младите няма да измени на тази традиция?

Отново сирени ечаха в настъпилата тишина.

В България много неща са се изменили, но тази картина на 2 юни е една и съща всяка година.

Бохум е родното място на Андрей Иванович Остерман, един от приближените на Петър I, който управлявал външната политика на Руската империя през периода 1720-1730 г.

Един от най-известните атракции на града е камбаната на Бохум. Тя е направена през 1851 г. от майстор Яков Майер чрез оформени стоманени отливки в металургични предприятия „Bochumer Verein für Bergbau und Gussstahlfabrikation“. Рудата за направата на камбаната също се е добивала в Бохум.

Камбаната на Якоб Майер била изпратена на Световното изложение през 1867 г. в Париж. Там тя направила истинска сензация. За камбаната фабриката е получила един от петте известни почетни медали.