Британецът Марк Бомон  може да се смята за най-издържливия колоездач. На него му се е удало да премине през 16 страни по целия свят за 78 дни 14 часа и 40 минути, поправяйки рекорда в книгата на Гинес.

Пътешествието с дължина 29 хиляди километра започнало във Франция, продължило в други страни на Европа и Азия. След това Марк се преместил в Австралия и Нова Зеландия, а после в САЩ.

Велосипедистът завършил зашеметяващия си подвиг, като гордо преминал през Триумфалната арка в Париж, връщайки се по този начин до началната точка на отпътуването си.

Марк успял да подобри предишния рекорд на Андрю Никълсън от Нова Зеландия, който минал по същия маршрут за 123 дена и 43 минути. Освен това велосипедистът е записал нов рекорд за най-голямото разстояние, което е успял да премине за един месец – 11 315 километра.

Човек, който си спомнил за романа на Жул Верн „Около света за 80 дни“, е много горд, че е успял да намали този срок, но смята, че това пътешествие може да се направи и за много по-кратко време.

Известният пианист Йосиф Хофман написал на Рахманинов възторжено писмо, където било написано:

„Скъпи мой премиер! Под „Премиер“ разбирам първи сред пианистите…“

Рахманинов веднага отговорил:

„Скъпи Хофман, има една такава история:

Някога в Париж имало много шивачи. Когато на един от тях му се отдало да отвори шивашко ателие на улица, където нямало нито един шивач, той написал на табелата си: „Най-добрия шивач в Париж“.

Друг шивач отворил своя ателие на същата улица и бил принуден да напише на табелата си: „Най-добрият шивач на света“.

Какво оставало на третия шивач, който дошъл на същата улица?

Той написал скромно:

„Най-добрият шивач на тази улица“.

Вашата скромност ви дава пълното право на тази титла: „Вие сте най-добрият на тази улица“.

По времето на Луи XV, когато на мода започнали да навлизат каретите, бил приет закон: „За възрастовата граница за жени, които искат да управляват карета“.

Законът бил въведен, защото броя на нещастните случаи на пътя, заради неумелото ръководене на екипажа ръководен от жени, катастрофално нараснало.

Новият закон забранявал на жени, които не са достигнали 30 години, да управляват карета.

След два дена на улиците на Париж не се виждала карета управляван от жена.

Нито една парижанка нямала смелост публично да заяви, че е над тридесет години.

Лео Калар, фотограф от Франция, още през 2012 г съвместно с музея в Лувъра в Париж пристъпил към проекта за създаване на „Каменни хипстъри“ и досега продължава с тази си дейност.

Работите на майсторът са много интересни. Той „облича“ класически статуи в съвременни дрехи, без да забравя за най-модерните аксесоари и джаджи.

Първоначално Лео фотографирал харесалите му фигури, а после молел свои познати да му позират в същите пози.

Само живите модели, за разлика от каменните си колеги, са екипирани с джинси, рокли, тениски и ризи, слънчеви очила, смартфони, часовници и бижута.

Окончателните щрихи майсторът прави с помощта на Photoshop, в резултат на което всеки статуя наистина изглежда много съвременно.

Главният лекар на болницата на затвора в Москва Федор Хааз, всички в Москва го наричали „Фьодор Петрович“, получи медицинско образование във Виена.

След случайна покана на руски благородник, той след като го излекувал, останал в Москва. Бързо спечелил репутация на отличен професионалист и хуманен лекар.

Имащ голяма частна практика, Хааз безотказно лекувал бедните.

По време на Наполеоновото нашествие заедно с действащата армия той дошъл в Париж.
След това той станал член на „Комитета на попечителите на затворите“.

Сблъскал се с ужасната картина на физическите и нравствени страдания на затворниците. Той изобретил по-леки окови и давал всичките си пари за тяхното производство. Молел от богатите пари за това дело, а те не можели да откажат на стареца, който никога не искал нищо за себе си.

Арестанти, които пристигали в Москва чували мълвата за състрадателния лекар на затвора.

Веднъж през нощта, когато той бързал за болен, който бил беден, в тъмнината крадци започнали да събличат вълчата му шуба.

Хааз им казал:

– Чака ме болен  беден човек. Няма да ви издам, но елате у дома за тази шуба. Аз Доктор Хааз и живея в болницата.

– Бащице, кой ще ви докосне, – отговорили неочакваните събеседници. – Ако позволите, ние ще ви придружим.

Когато състрадателният лекар умрял, цялото негово имущество се състояло от няколко рубли, износени дрехи, книги и астрономически инструмент. Оказало се, че старецът е имал една слабост…. обичал през нощите да наблюдава небето.

В последния си път го съпроводили 20 хиляди човека. Ковчега му носели на ръце до гробищата.
На надгробната му плоча бил изсечен неговия девиз: „Бързай да правиш добро!“