Архив за етикет: общуване

Конкурирай се само със себе си

indexКонкуренцията е нещо естествено, но често е непродуктивна.

Когато завиждаме на някого или се опитваме да се съревноваваме, ние взаимодействаме не с реален човек, а с неговата проекция в нашите представи, която е крайно субективна и далече от истината. Особено ако завиждаме на някого от социалните мрежи.

Ако се съревноваваме със себе си, това винаги ни гарантира движение напред.

Определете и формулирайте три свои силни страни, които околните непременно трябва да забележат и запомнят при среща с вас, независимо дали това е лично или виртуално. Добре е това да бъде нещо лично, което притежавате, така че да не създавате нещо изкуствено.

Например, такива качества като креативност, умение за общуване и харизма. Нека те станат ваши козове по време на интервю, в социалните мрежи, …

Или искате да направите впечатление на човек, които винаги ума много идеи. Публикувайте на ваша интернет страница или някъде в социалните мрежи това, което ви вдъхновява, цитати, които ви мотивират, интересни статии, идеи за дизайн, …

Неочаквана отзивчивост

originalДнес беше необичаен ден, особено за Митко. Той бе направил необходимото и въпреки, че се съмняваше, успя.

Сега с майка си крачеха към уютният ресторант  в техния квартал.

Митко малко се притесняваше, защото заекваше, а това му създаваше главоболия при общуване с околните.

Когато бяха седнали вече на една маса в ресторанта и бяха поръчали желаното на келнера, Митко каза на майка си:

– Мамо, чу ли и келнерът заеква като мен?

Не, майка му изобщо не бе забелязала.

Обядът бе великолепен.

Когато Митко и майка му излизаха вече от ресторанта, предадоха им бележка от момчето, което ги бе обслужило.

Това, което бе написано в нея, трогна майката и синът.

Там пишеше:

„Изпитах буря от емоции, когато чух, че синът ви заеква. Аз заеквам още от детството си. Знам колко е трудно, особено в началото. Исках да поговорим малко, но се страхувах, че ще започна да заеквам. Ако имате въпроси към мен , особено сина ви, с радост бих ви помогнал“.

Келнерът бе оставил номера на телефона си.

„Колко добре е постъпило този младеж, – помисли си майката. – Сега синът ми няма да се чувства сам“.

– Как мислиш, – обърна се тя към Митко, – да му звъннем ли?

Митко се усмихна и кимна с глава.

– Да, – каза майката, – непременно трябва да му благодарим за отзивчивостта.

Хиперопека

imagesГрешките при общуването с децата ни влияе върху развитието на речта има.

Днес ще ви представя една от многобройните грешки, които правят родителите, особено майките.

Това е хиперопека или прекалена загриженост, обратната страна на необходимото вниманието и грижата за детето.

Детето е обградено с толкова много внимание, че се предвиждат веднага неговите желания и потребности.

Тогава неговата мотивация и собствена му познавателна активност остават непотърсени и непоискани.

Когато родителят дава играчката веднага щом усети желанието на детето или го храни разбирайки, че е гладно без да е имало някакъв сигнал от него, тогава не се формира необходимост от общение. А щом няма комуникация у детето не се развива речта му.

За да преминат игрите ви по-добре с малкото ви дете премахнете ненужните играчки, изключете телевизора и звука на телефона си.  Вашето дете желае да общува с вас.

Проницателността, характерна черта на жената

indexДимитър и Вероника се разхождаха в парка. Срещна ги Георги и се присъедини към тях.

Изведнъж една жена изтича пред тях и ентусиазирано прегърна Вероника.

– Криси, – Възкликна Вероника, какво правиш насам?

След минута жените се разбъбриха помежду си. Георги и Димитър се почувстваха изолирани.

– Какво да ги правиш жени, – засмя се Димитър.

– А не ти ли се е искало понякога да бъдеш като тях, – подметна Георги, – открит, лъчезарен и готови за общуване.

– О, ако имах такива качества щях да стана президент на страната или поне най-богатия човек в областта..

Димитър реши да сподели извода, до който бе достигнал в дългогодишния си брак :

– Колкото и странно да ти звучи, но оценявам умението на жена си, да оценяват за миг човека, който стои срещу нея. И това не е човек, който отдавна познава или е чула за него, а  такъв, с който току що се е здрависала.

– Понякога им завиждам на жените, че са толкова проницателни, – засмя се Георги, – но често се обърквам от заключенията им. За несвикнали с това мъже, изслушването на женско мнение е доста влудяващо преживяване.

– Тия дни споделих с Даниела, че искам да поверим парите си на Проданов, – каза Димитър, – а тя ме изгледа строго и каза: „Да не е посмял, да припариш до парите ни“. Тя го бе видяла само за малко и бях много изненадан от преценката ѝ. Аз познавах човека от дълго време и имах добри впечатления от него.

– Навярно не си прибързал, – засмя се Георги, – като си отхвърлил констатацията ѝ?

– Най-напред се ядосах, – заяви Димитър, – смятах, че този път вече е прекалила с антипатиите си.

– Но тя не бе се излъгала нали? – полюбопитствува Димитър.

– Добре, че не се свързах с този човек. Той играеше двойна игра, която изобщо не можеш да прозреш, докато не те обере до шушка. Е, това разбрах по-късно от хора, които бяха пострадали от него. А какво щеше да стане ако бях влязъл в капана му.

Двамата мъже се засмяха. Жените бяха приключили обсъжданията си и вече се насочваха към тях…..

Добрите дела помагат в борбата със социалната фобия

144Учените са установили, че добрите дела и помощта, която оказваме на другите, допринесат за постепенното премахване на социалната фобия.
Социалното тревожно разстройство е ирационален страх от взаимодействия с други хора. Тя може да достигнат до такава степен, че лицето да се оттегли вътре в себе си и да ограничи социалния си кръг до минимум.
В проучване проведено за 4 седмици взели участие 115 души, разделени на три групи.
Първата група от участниците са били помолени редовно да правят добри дела, като помага на съседа да коси, да дарят пари за благотворителност или да мият чиниите в дома си.
Втората група от хора е трябвало да увеличат броят на ежедневните социални контакти с други хора, а третият – просто да записват ежедневните събития, без да променят обичайното си поведение.
В края на експеримента се изяснило, че хората, които редовно правят добри дела, са почнали повече да общуват с другите, въпреки че не им е казано да правят това. Те започнали по-лесно да общуват с непознати и страха от комуникацията постепенно отслабнал.
Авторите на изследването обясняват своите изводи, по следния начин. Хората с благодарност се отнасят към лицето, което се стреми да им помогне, така очакванията за общуване с други хора са се променили.