В долината на Нил, може би в бъдеще ще се появи плаващ град. Студентите от Нант са авторите на този проект. Те са предложили модулни плаващи съоръжения.
Проектът е наречен Хидрополис. На плаващи съоръжения, ще се поставят селскостопански съоръжения, различни предприятия, жилища за хора и генератори.
От древни времена, долината на Нил се наводнява, което предизвиква напояването на земята. Това давало възможност на нея да се отглеждат растения. Естествено, нашите язовири са коренно различни от „древните“. Но това, което са разработили студентите от Нант е доста оригинално.
Когато има прилив, нищо няма да се потопи, а ще се издигне заедно с водата.
Проектът печели конкурса организиран от фонда „Жак Ружери“.
Преди построяването на язовир Асуан, долината на Нил се е наводнявала по естествен начин. Във водата се появяват хранителни вещества от Нил, така водата става идеална за напояване.
Естествено, трябва да се вземе в предвид, язовирната стена. Тя може да нанесе и смъртоносни последици, защото тя частично изменя екосистемата. Кал се натрупва върху язовирната стена, освен това отложените по нея морски соли допринасят за ерозията ѝ.
Именно проектът Хидрополис ще реши проблема с калта и солта. В рамките на проекта, езерото Насър, вероятно ще бъде разделено на модули, които ще бъдат разположени на 200 метрови водохранилища. Този плаващ град ще защитава язовирната стена, която ще действа като бариера.
Язовирът е отворен по време на сезона на проливните дъждове и наводнението ще осигури на земята необходимите хранителни вещества. В резултат на това системата е много с по-високо качество, отколкото преди. А също така района ще се предпази от наводнения.
Предстои да видим как този проект ще се реализира в живота.

Когато през септември ледът в Арктика намалял до рекордно ниво, учени занимаващи се с този въпрос преживели шок.
Това беше безпрецедентен феномен, въпреки че метеорологичните условия в Арктика през 2012 г. са били както обикновено. Само широкомащабното затопляне в атмосферата може да бъде отговор за това.
Според Световната метеорологична организация, това е само едно от десетките мащабни природни явления през 2012 г., което може да убеди много хора, че екстремалното става нормално.
Най-забележителното от тях е ураганът „Sandy“. Но само няколко седмици по-късно, той е надминат по сила от тайфуна „BofA“.
Тайфуните са често срещано явление във Филипините или в САЩ, но последните две бедствия значително надмина обичайното си време и географски обхват.
Според официалните данни от Световната метеорологична организация, първите 10 месеца на 2012 г. са на девето място в класирането по топлина за всички наблюдение на температурите от средата на XIX век.
Според бившия американски вицепрезидент Ал Гор, „всяка вечер по новините, като че ли попадаш на екскурзия в Апокалипсиса“.
„Дълбоки промени стават в биосферата на Земята. Изменението на климата се случва пред очите ни и ще продължи. Това е резултат на концентрацията на парникови газове в атмосферата,.“ – казва ръководителя на Световната метеорологична организация, Мишел Жаро.
Скептиците твърдят, че страхът от несъществуващи техногенни изменения на климата, подтиква към истерия.Независимо от това рекордна суша тази година обхвана редица райони на САЩ, Русия, Китай, Бразилия и Австралия, а Западна Африка и Пакистан са засегнати от силни наводнения.

В отделни райони на Израел е имало кратковременни проливни дъждове. Тези дъждове са фиксирани във Горна Галилея и е района на Сде-Бокер в Нагев.
Анализатори казват, че такива дъждове се появят през юни, веднъж на всеки няколко години само в северната част на Израел. Валежите в южната част са абсолютна аномалия. На север в Юдейската пустиня, също и в Нагев няколко потока са предизвикали наводнения. Резултатът е бил добре дошъл за любителите на рафтинг.
Дъждовете продължават за около час, а върху земята се излива голямо количество вода.
На улиците не се виждат тревните площи и пътеките. Този обем от валежи за толкова кратко време е прекалено голям за да се поеме от почвата и за това всичко „тече“.

Според предишните изследвания покачването на водата във Венеция е спряло, но новите изследвания показват, че известният град потъва бавно и леко се е наклонил на изток.
Венеция потъва с 2 мм в година, с такива темпове расте и нивото на морето в Веницианската лагуна. Не е трудно да се изчисли, че след четвърт век водата в каналите ще се покачи с 10 см.
Западната част на града и неговите околности се издигат нагоре.
Намаляването на Венеция било забелязано едва преди десетина години. Причината за това е не само пропадането на почвата, но и изпомпването на подпочвените води. Една от причините за пропадане на почвата се заключава и в тектониката на плочите. Адриатическата платформа, на която стои Венеция минава под Апенините и това с нищо не може да се отмени.
Като добавка на всичко това тук стават често наводнения, които се дължат вероятно на изменението на климата. Сега гражданите трябва да ходят по дървена настилка четири или пет пъти в годината. Наближава краят на многомилиардният проект, с който се блокира водата по време на приливите. Става дума за врата, която се затваря, ако нивото на водата надвиши 1,1 м. Има и други предложения.
Нужно е да се укрепят и естествените прегради, образуващи лагуна.
За някои не е време да се бие тревога. Например, Петро Театини смята, че 1-2 мм не са много. По време на XX век Венеция е загубила 120 мм едновременно с повишаване на морето до 110 мм и все пак са се справили.

В фермата, която посетих живеят 56 африкански щрауси. Но това не е предела, тъй като тук през 2006 г. са живели повече от двеста птици. Само миналата година тук е имало 150 животни.
Африканските щрауси са топлолюбиви, но добре се приспособяват и на местна почва. Явно тази година наводненията са повлияли на размножаването им.
Първоначално си мислех, че посещението ми в такава ферма е губене на време, но именно тук научих доста интересни неща.
Оказа се, че месото на щраусите не само се консумира и не отстъпва по вкус на свинското, но е и по-диетично. За да отглеждаш щрауси не се изискват кой знае колко средства. Това занимание е интересно и доставя удоволствие.
Щраусите са всеядни и ядат такива отпадъци, които даже и свинете не са си  мислили да употребяват.
Възрастните щрауси достигат до 120 – 150 кг, от които 60 кг е чисто месо. Продуктите получени от тези животни нямат ограничен брой. Ето и няколко примера за приложението им. Спортистите, например си присаждат сухожилия от щрауси. Очите на тези птици се използват за трансплантация. От миглите им се правят четки. От вълната и кожата им се правят великолепни обувки. Не по-малко са ценни и младите щраусчета. На 1-месечна възраст щрауса струва 100 евро, а на 3-месечна 300 евро.
Малките птици бързо нарастват и изглеждат като възрастните. Тези птици живеят до 70 години. Малките щрауси са оцветени в черно и сиво. В черно са мъжките екземпляри, а в сиво женските. През първите няколко години щраусите снасят по 10 -12 яйца за сезона, по-късно броя им нараства 5 пъти. Във фермата имаше самка, която снася рекордните 68 яйца.
За кое да е друго животно се изискват много повече условия, отколкото за отглеждането на щрауси. Това не означава, че се полагат по-малко грижи, но ако погледнем вложените средства и изходните продукти, везните ще наклонят към такъв вид ферми.