Шосе М-185 на остров Макино в Мичиган е единственото шосе в страната, по което през последните 120 години не минават автомобили.

По 13,4-километровия път минават само пешеходци или хората, които карат коне или велосипеди.

На острова е забранено автомобилното движение.

Забраната се е появила в началото на 1890 г., когато местните жители заявили, че автотуристите им нарушават покоя.

Екип от изследователи от университета в Мичиган, начело с Ричард Лунт е разработил уникален слънчев концентратор, който може да преобразува в електричество само ултравиолетова, не възприемаща се от човешкото око, част от слънчевия спектър.
Материалът е прозрачен за видимата светлина, което означава, че такива прозрачни слънчеви панели могат лесно да бъдат вмъкнати на място на стъкла за прозорци и прозорецът ще изглежда кактообикновенно, но в същото време ще генерират електричество.
Разработката се нарича „прозрачен луминисцентен слънчев концентратор“.
Когато пряка слънчева светлина попада върху горния слой на концентратора, тя има определена посока. Но при допълнителното излъчване, когато слънчевата светлина е погълната, лъчите на светлината имат различни посоки. Оказало се, че във различни посоки се излъчва еднакво количество светлина.
Ако ъгълът на падане на излъчването на лъчите на границата стъкло въздух е повече от определената стойност, то отражението ще стане обратно, вътре в стъклото. След това лъчите попадат на противоположната граница, там също се отразяват под същия ъгъл и така след няколко отражения лъчът попада на едната страна на концентратора.  На тази страна са разположени на една линия фотодиоди, които преобразуват енергията на лъчите в електричество.

Холандските инженери са предложили нова система за движението на наноспътници. Очаква се, че те ще могат да се движат в пространството за сметка на молекули, които се изпаряват от лед.
Наноспътниците са космически апарати с особено малки размери. Такава е широко разпространената платформа CubeSat, състояща се от модули във формата на куб със страна 10 см и тежаща около 1 кг.
Такива спътници много лесно се пускат, като се добавят към основния товар на ракети. Това ги прави идеални за бюджетни научни изследвания.
Въпреки това, липсата на реактивен двигател значително ограничава тяхната маневреност и контрол. За да се реши този проблем Анджело Червоне от Делфийския технологичен университет е конструирал ракета с ледена тяга.
Предлага се в CubeSat да се качат 100 грама лед. В космоса започва сублимация – изпарение, като се прескача течното състояние на водата. Мощността на двигателя се увеличава за сметка на нагревателния елемент.
Прототипът се планира да се пусне в космоса след няколко години. Сега Червоне и неговият екип работят над въпроса, как да запазят водата във вид на лед, докато се чака пускането на спътника, а този период често е няколко дни. В краен случай водата може да замръзне в орбита, но такова решение ще усложни конструкцията на наноспътника.
Новата система, разбира се, вече има сериозни конкуренти. В лабораторията по реактивно ускорение в Масачузетския технологичен институт са разработили система, основана на електроспрей, а в Университета в Мичиган – миниатюрен йонен двигател. Според Червоне, тези технологии ще се допълват една друга.
За стартирането на спътника на дълги разстояния е по-добре да се използва енергията на заредени частици, а за коригиране на орбитата при краткосрочни проекти са идеални ракети захранващи се от лед.

Учени от университета в Мичиган са разработили необичайна технология за трансплантация, при която се пресаждат от един човек на друг, не част от тялото, а … фекалии.
Парадоксално е, че тази процедура, наистина е необходима.
Често при хората, преминали курс на лечение с антибиотици, в стомаха им свободно се размножава бактерията Clostridium difficile, която води до неприятни заболявания на стомашно-чревния тракт, включително и диарията.
Оказва се, че този проблем може да се реши с фекална трансплантация, а с тях и внасяне на бактериална среда, от здрав човек на болен.

Учени от Университета в Мичиган са изяснили признаците, по които съпрузите могат навреме да осъзнаят, че бъдещето им отношения са заплашени да завършат с развод.
Изследователите са стигнали до извода, че най-голям риск от развод има при тези бракове, при които още в първата година съпрузите крещят един на друг и се оскърбяват.
Някои още в първите години на брака си и във времето преди него, използват различен модел на поведение. При тях се наблюдава отстъпчивост и голямо търпение. Става дума за ситуации, когато мъжът или жената се стараят да разберат емоциите на своя партньор.
Но ако един от двамата вместо да иска да се обсъждат назряващите проблеми и не търси помощ за  изход от положението заедно с партньора си, той се отдръпва и отстранява напълно.
Това поведение може да се тълкува по два начина. От една страна, като демонстрация на безразличие към семейните отношения. А от друга като отстъпчивост, желание да се изгладят взаимоотношенията.
Онзи, който се опитва да се справи с конфликтната ситуация, постепенно натрупване обиди и огорчения.. Тогава пълният разрив става неминуем.