Тази жилетка защитава астронавтите от слънчева радиация. Тя е готова за тестване за планирани мисии към Луната.

Жилетката ще защитава жизненоважни органи на човека и неговите стволови клетки. AstroRad Radiation Shield може да бъде използвана при експедицията на Марс, която НАСА е набелязала за 2030 г.

Жилетката ще се изработва индивидуално за астронавта, обхващайки жизнено важни органи на конкретния  човек. Тя се състои от няколко слоя, които са изработени без използването на метал. Според представители на StemRad жилетката вече е изпробвана в лабораторни условия.

Сега компанията се надява, че от разработката ще се заинтересуват Lockheed Martin, НАСА и Европейската космическа агенция.

Планира се, следващото изпитание да бъде по време на полет към Луната. Жилетката ще бъде надяната на кукла с датчици, които ще регистрират нивото на радиация. Друга кукла ще извърши това пътешествие без защита. На Земята данните от датчиците на двете кукли ще бъдат анализирани.

Първият модел на този вид жилетки е вече изработен.

Великият художник и скулптор се захващал за много проекти, но често и бързо охладнявал към тях. За това се смята, че Леонардо да Винчи е оставил след себе си много недовършени произведения.

Но най-известната незавършена работа станала такава не по вина на твореца, а поради обстоятелствата.

По заповед на миланския херцог Леонардо трябвало да построи грандиозна статуя на кон и ездач, в чест на бащата на аристократа.

Да Винчи работил над статуята 12 години. През 1492 г. била представена 7 метров глинен модел на „Gran Cavallo“. Още тогава много смятали, че тази работа е едно от най-съвършените произведения на изкуството.

Въпреки това, формата на коня не са имали време да отлеят от бронз, защото започнала войната между Италия и Франция и херцогът предал 200 хиляди фунта метал, предназначен за паметника за военни цели.

Статуята останала незавършена.

Скоро французите завзели Милано и принудили Леонардо да Винчи и херцога да избягат.

Глиненият модел бил използван за мишена на войниците. На нея се получена пукнатина, която под въздействието на сезоните се срутила.

Но през 1999 г., по чертежите на Леонардо да Винчи бронзов кон все пак бил отлян и инсталиран в Милано.

Сплав от осмий с алуминий притежава невероятна пластичност. Изделията от него могат да се изтеглят без да се късат два пъти.

Елементът осмий се смята за най-плътния от всички прости вещества.

При налягания от около 770 GPa в металът осмий, електроните започват да си взаимодействат по вътрешните орбитите. Трябва да се отбележи, че този материал не променя структурата си напълно.

Отделянето на изотопи на осмий е изключително трудна задача. Поради тази причина, изотопите му са много скъпи.

Единственият износител на чист осмий-187 е Казахстан. От януари 2004 г., страната предлага осмий-187 на цена 10 хиляди долара за един грам. Това прави осмий един от най-скъпите метали на планетата.

Най-големи запаси на осмий има ЮАР.

Инженер и дизайнер Олаф Дигел отдавна се интересувал от 3D-печат на музикални инструменти. В неговото порт фолио има саксофони, ударни инструменти, даже има и китара.

Обикновено Олаф работи с пластмаса, но този път създал метална китара адаптирана към  Саул Хъдсън.
Инструментът е наречен „Heavy Metal“. Въпреки че е от метал, тя не е тежка и се вписва перфектно в стила на „хеви метъл“, както по външния вид, така и по звук.

Китарата е направена от алуминиева сплав благодарение, на което тежи само 3,7 кг. Формата на корпуса е взаимствана от телевизията, за орнаменти служат бодлива тел и рози в стил  Gun’s & Roses.

С производството на металния корпус се е заела компанията  Xilloc, използваща лазерно синтеровани 3D-принтерите EOS M400.

Декоративни дизайн е проектиран в SolidWorks. Първоначално китарата си е спечелила прякора „Война и мир“, но името „Heavy Metal“, изглежда по-подходящо и точно.

Сърцевината на корпуса, към която се прикрепя кленовия гриф, пикапите и моста са изработени от дърво.

Фрезоването на сърцевината е отнело около един ден. Обработката на металическия корпус, напечатан изцяло, е отнело около седмица, поради сложността на геометричната фигура и неопитността на дизайнера с 3D-печатни метални изделия.

Отделянето на подпорките ставало ръчно и това отнело на Олаф три или четири дни, а още толкова отишло за шлифовката, допълнителна обработка и полиране до приятна за допир повърхност.

Идеята за плъзгащи се врати идва от древен Китай и Япония. Зародили се в Китай, плъзгащите врати бързо се разпространили в Япония.

Те не съответстват на източния минималистичен стил, поради малките помещения, предназначени в тези страни за живеене.

Такива прегради на жилището отделят хората живеещи в тях и оставало място за съхранение на вещите. Така се запазвал реда и хармонията в дизайна.

Плъзгащите врати се изработвали от различни материали, в зависимост от доходите на стопанина.

Най-старите плъзгащи се прегради са изработени от стъкло. Те били украсени със скъпоценни камъни и метал.

С течение на времето диапазона на използваните материали се разширил.