Облак засенчи слънцето и усещането за жега намаля. Хората излизащи от църквата бършеха изпотените си лица и с надежда се вглеждаха в появилото се облаче. Сянката му се оказа благодатна за тях.

Васко шумно изхвърча от храма, Димитър едва го догони.

– И това ако е християнин, – възмутено отсече Васко.

Той се бе възмутил от човек, който парадираше, че е християнин, но младежът го бе видял на друго място в съвсем друг облик.

– „Костюмиран християнин“, – засмя се Димитър на точното си попадение.

– Какъв,….. какъв? – сякаш напрягаше слуха си Васко, за да разбере приятеля си.

– Такъв човек, който действа по един начин в църквата, а по съвсем друг сред приятели на различно от това място.

– Искаш да кажеш за такива, които са облекли парадните си костюми, надянали са си подходящите маски и са влезли в църквата, а когато я напуснат, стават съвсем други, – уточни Васко.

– Христос ни призовава да бъдем автентични християни, т.е. да бъдем едни и същи без значение къде отиваме или с кого сме, – наблегна Димитър.

– Лесно е да бъдеш “християнин”, докато си в църквата, – плесна с ръце Васко, – а в трудните и сложните ситуации, когато си на работа, караш по магистралата или си на километрична опашка в магазин, виж това е друга история!

– Какво казва Словото? „Но благодарение на Бога, който в Христос винаги ни води в триумфално шествие и чрез нас разпространява аромата, който идва от познаването му“, – подчерта Димитър. – Ако сме истински християни, ние ще разпространяваме този аромат навсякъде, където идем и във всичко, което правим.

– Така е, – съгласи се Васко и добави. – Да си част от Христос, означава да сме без костюм и маска.

– Може би всеки от нас трябва да осъзнае, че Господ е през цялото време с нас и тогава надявам се нещата ще се променят. Лицемерието и показността ще отпаднат автоматически, – заключи Димитър.

Цонка и Митко бяха в колата и пътуваха.

„Странно, – помисли си Цонка, – защо изглежда толкова стара и ръждясала?“

Изведнъж колата започна да ускорява, явно спирачките бяха отказали. Митко непрекъснато натискаше педалите, но спирачките не задействаха.

Колата се понесе по магистралата със страшна скорост.

Цонка осъзна, че трябва да скачат. Тя отвори вратата от към себе си и видя канавка, а в нея локва.

– Трябва да скачаме, – каза Цонка на мъжа си.

Неочаквано Митко премина през нея и скочи сам от колата. Цонка забеляза от отдалечаващата се кола, как мъжът ѝ след скока падна право в локвата……

Колата се движеше с бясна скорост и Цонка не знаеше какво ще се случи по-нататък.

„Ако продължа, – помисли си тя, – ще се блъсна и ще умра, а ако скоча не знам какво ме очаква там долу“.

Накрая Цонка реши и скочи. Полетя в някаква пропаст и …. се събуди.

– Сънят явно ми показва, колко много е разбит моя живот (колата), – каза си разстроена Цонка. – Заедно с Митко се движим с огромна скорост към финала на този семеен живот. Как няма да наберем такава скорост, когато купихме кола и взехме апартамент чрез заем от банката?

Не бе нужно много да се напряга да тълкува съня си. Само след минута телефона звънна.

– Цоне, не ме чакай, отивам си. – съобщи ѝ Митко. – Няма да се върна повече при теб….

„Да, той скочи сам – помисли си Цонка, – и ме остави да се движа с тази ненормална скорост, – с две деца на ръце, без пари и голям дълг за изплащане на апартамента“.

Това бе шок за нея. Какво можеше да каже? Тя наистина бе скочила в пропастта…

Изведнъж нещо се проясни в мислите ѝ и тя реши за себе си:

– Ще се справя с всичко и нещата ще се наредят.

Предателството на мъжа ѝ бе неочаквано и той действително скочи, но падна в локвата…..

Иван пътувал с баба си и дядо си по магистралата. По пътя имало доста места, където имало малки паметни плочи, окичени с цветя.

Иван попитал:

– Бабо, какви са тези паметници?

– На това място са ставали пътнотранспортни аварии и някой е загинал.

Пристигнали на гробищата. Иван опулил очи и извикал:

– Ау, колко много аварии.

Жителите на един от областите Пърт, Австралия, срещнали големи затруднения поради пропадане на асфалта.

На някои места нивото на водата достига до колене, а освен това се образували няколко пропадания на асфалта около водопровода, които погълнали две коли.

За сега не е известно, защо се е случило това, но компанията, отговаряща за магистралата, е заявила, ще ще възстанови всички загуби на потърпевшите, които не се покриват от застраховката.

Германската компания Сименс получи договор от германските власти за германската земя Хесе за създаване на електрическа контактна линия за товарни електрически и хибридни автомобили.

Според компанията споразумението предполага създаването на контактна верига по федералната магистрала А5 между Франкфурт и Дармщат.

През октомври миналата година германските власти решиха да забранят регистрацията на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене, използвани директно за движение. Забраната ще започне да действа от 2030 г. нататък. Дотогава властите възнамеряват да подготвят пътната инфраструктура за прехода към електрически транспорт.

Договорът със Сименс предполага изграждането на контактна верига на А5, само за десет километра. На този участък се планира да се оцени ефективността на новата технология, създадена от Siemens инициативния проект eHighway от 2012 г.

Предполага се, че по пътя над една или повече ленти ще бъдат поставени на два контактни кабела – фаза и земята. Специална система за електрически или хибридни камиони ще изтласка от обтекателя над кабината два малки пантографи и ще ги притисне към контактния кабел като тролейбус.

Според проекта eHighway, електрическите камиони движещи се по трасето с контактни линии, ще могат да зареждат батериите си без да забавят ход, а хибридните автомобили ще могат да изключат двигателите с вътрешни горене и да включат електромоторите, захранващи се от електрическата мрежа на трасето.

Както се очаква, участъка eHighway на автогарата A5 ще заработи още през 2018 година. Ако властите сметнат това за ефективно, дължината на контактната мрежа може да бъде увеличена. Освен това Siemens ще получи договори за изграждане на eHighway по други маршрути на страната.