Архив за етикет: легло

От скръб в радост

Вики с нетърпение очакваше първата си рожба, но претърпя спонтанен аборт.

Тя бе купувала с толкова любов и нежност всичко за бъдещото си дете, че сега гледайки на всичко това ѝ се искаше да вика, да плаче и ридае.

Изведнъж тя се сети за многодетното семейство на Петър и Мария. Скоро се бяха сдобили с ново чедо.

– Ще им подаря всичко, – каза си Вики, – поне тяхното малко бебе да се почувства в по-добри условия.

Мария и Петър бяха много благодарни за този неочакван дар.

Когато разбраха, за болката на Вики, те решиха да я зарадват.

Петър бе дърводелец и то доста добър.

Мария предложи:

– Защо не направиш от детското легло, което Вики ни подари, удобен стол за нея.

Седмица по-късно Петър ѝ връчи подаръка.

Вики просълзена каза:

– Има добри хора …

И се разрида.

– И ти се една от тях, – добави Мария.

Двете се прегърнаха и Вики се усмихна. Това скоро не ѝ се бе случвало.

Бог чрез нас може да трансформира скръбта на някой друг в радост. Той чрез действията ни разкрива добротата и съпричастността Си в болката на пострадалия.

Детската вяра

Костадин искаше бързо да приспи дъщеря си Нели и да се заеме със своята работа.

Да, но никое дете не разбира защо трябва да си ляга, когато още му се тича и скача. То не е изразходвало още цялата си енергия.

Най-накрая Нели се намери в леглото.

Когато баща ѝ я целуна по челото за лека нощ, тя бързо отвори очи и каза:

– Нямам търпение да се събудя.

Това може да го каже само едно малко дете.

Нели можеше да изкаже тези думи, защото обичаше да играе безспир, смееше много, но грижите оставяше на баща си.

Нека направим същото.

Какво точно?

Да станем като децата. Ако не променим целия си възглед като малките момчета и момичета, няма да влезем в Небесното царство.

С други думи, престанете да гледате на живота като възрастен. Вижте го през очите на дете.

„Нямам търпение да се събудя!“

Това са думите на детската вяра.

Състрадателно сърце под груба външност

Вера я откараха с линейка в болницата. Нямаше свободни легла. Настаниха я в една инвалидна количка и я закараха в голяма стая. Така тя стоя цял ден в очакване, някой да се погрижи за нея.

В стаята пристигна един едър мъж. Той бе целия в татуировки. На врата му имаше няколко верижки. Той бе дошъл при възрастната си майка.

Вера се почуства неудобно при вида на този мъж.

Късно следобед тя се оплака:

– Аз съм диабетика и не съм яла нищо от сутринта.

Мъжът с татуировките веднага скочи:

– Как са пропуснали това? Ще се обадя на сестрата, да ви донесе нещо за ядене.

Този мъж, който бе останал до възрастната си майка по-късно през същия ден се обърна към Вера:

– Май ви е студено. Ще ви донеса одеяло.

Донесе плътна завивка и я подпъхна около Вера в инвалидния стол.

Тя си помисли:

“ Този мъж имаше състрадателно и грижовно сърце, а аз го бях преценила по външния му вид“.

Този ден Вера научи ценен урок, да не преценява хората по това как изглеждат.

Ето този грубовато мъж се оказа състрадателен човек.

Продължавайте да Го слушате

Евелина и Станислава спяха заедно в едно огромно легло. Когато легнеха в него направо се изгубваха под завивките.

Тази вечер двете момичета бяха много шумни и весели. Тичаха, подскачаха, бяха неукротими.

Когато ги сложиха да спят, те продължаваха да бъбрят и да се смеят.

Баща им се ядоса много. Влезе в стаята при тях и кресна:

– Млъквайте и заспивайте веднага. Като квачки сте, когато снасят яйца. Дигате шум чак до небето.

– Но тя продължава да говори, – запротестира Евелина.

Станислава за да се защити бързо отговори:

– Това е, защото тя продължава да ме слуша.

Така си е, ако не те слушат, ще продължиш ли да говориш?!

Когато копнеем да чуем Бог, покорството ни помага да се фокусираме върху Него.

Успокояваме мислите си и се вслушваме, но само след като започнем да се молим и четем Писанието.

Чрез молитва и Словото можем да спрем и да обърнем внимание на Бога.

Бъдете сигурни, че тогава Той ще ви говори.

Бог може да ни каже толкова много неща чрез молитва, Слово, обстоятелства и общение с другите.

Помолете Го:

– Господи, продължавай да ми говориш, докато се науча да слушам и да Ти отговарям подобаващо.

Дава сила за промяна

Те бяха приятелки, но относно някои въпроси сериозно се разминаваха мненията им. Така стана и днес, когато се събраха и разговаряха.

Вероника погледна присмехулно Радка и каза:

– Божието Слово не е магическа пръчица.

– Да, но То има сила, която си прилага от Светия Дух и променя ума, емоциите и волята ти, – възрази Радка.

Вероника се почеса по носа и добави:

– Като каза воля се сещам … Имаш ли воля да останеш известно време на диета? А как се преборваш с лош навик? Да не говорим за дисциплинирането. За всичко това ти е необходим характер.

– Виж, – усмихна се Радка, – докато не почнах, не само да чета, но и да изучавам Божието Слово всеки ден, не можех да си наложа волята, за да ставам рано сутрин за молитва.

– Ах, – плесна с ръце Вероника, – това е твоята „победа над одеялото и топлото легло“.

– Чрез Словото Си Бог ми даде воля и сега мога да правя това, което преди се насилвах, но не ставаше, – уточни Радка.

– И защо трябва да ограничавам живота си с така нареченото Божие Слово? – присви присмехулно очи Вероника.

– Имала ли си понякога чувство, че нещо ти липсва и има нещо повече от това, което живееш? – попита Радка. – Просто не реализираш потенциала си.

– И за това ми е нужно Божието Слово? – повдигна вежди Вероника.

– Да! – възкликна Радка. – Отвори сърцето си и ума си за Божието слово и поискай То да ти даде допълнението в живота, от което наистина се нуждаеш.

– Е, щом казваш, – въздъхна дълбоко Вероника. – Може пък да опитам.

– Няма да съжаляваш, – насърчи я Радка.