Зимата дойде, но сняг нямаше. Издайнически следи по покривите и на по северно изложените места говореха, че е валяло, но бялата пелена не се бе задържала навсякъде.
Но не това бе главният страх на повечето хора.
– Страхувам се, когато наближава Рождество, – сподели Ангелина с колежката си Василка.
– Празник е, какви са тези страхове от теб? – смръщи вежди Василка.
– Помисли само, колко време, усилия и пари трябва да изразходвам, за да се почувстват всички доволни у дома.
– Ти навярно се шегуваш, – изненадано я изгледа Василка. – Не е нужно да харчиш толкова много пари и с малко продукти можеш да приготвиш празнична трапеза, а колкото за усилията, Рождество е само един път в годината.
– Да, но….
– Я си помисли добре, дали мъдреците, които са изминали стотици километри в пустинята, за да видят бебето Исус, са си мислили за такива работи? Та те са прекарали няколко месеца в безводната пустиня, а за даровете, който са донесли, да не говорим.
– Не мисля, че са ги притеснявали такива мисли, – въздъхна примирено Ангелина.
– Когато са стигнали края на пътешествието си „Те са се зарадвали с голяма радост“.
– И на какво толкова са се зарадвали? – сбърчи нос Ангелина.
– Те са направили всичко това за Исус, Който бе наречен Емануил, което означава „Бог с нас“.
Ангелина се намуси и недоверчиво погледна Василка.
– Нека празничната треска на Рождество не те разсейва от най-важното нещо, – каза спокойно Василка. – Не си мисли, че трябва да направиш нещо специално или грандиозно на този празник.
– Готова съм, дори да взема назаем, само и само да впечатля съседите, – гордо вирна нос Ангелина.
– Концентрирай се на Исус, – посъветва я Василка. – Отдели време да прочетеш за Неговото идване в този свят. Това е една интересна история за Неговото раждане.
– И това какво ще ми помогне? – недоверчиво попита Ангелина.
Василка въздъхна, тъжно и стана за нежеланието на тази млада жена да се запознае с истинския повод за този празник, за това се усмихна и ѝ пожела:
– Нека Рождество те „зарадва твърде много“.
