Не е случайно, че някои монаси на Атон и не само те, понякога оставят в килиите си цял ден, пребивайки в болка и мълчание.

Разказваха ми за един монах от Атон, отшелник, който не приемал никого по три-четири дни в седмицата. И това не го правел, защото бил безразличен към хората, а напротив поради голямата си любов към тях.

– Дете, – казвал той, – за да ти дам нещо, трябва да го взема. Но за да взема, ще трябва, като пчела, да намеря райски цветя, да събера прашец от тях и да се заключа в своята „кошер“, за да приготвя „мед“. И когато на следващия ден дойдеш при мен, ще те срещна с нова сила, усмивка и добро настроение. И мога да те насърча, да те подкрепя. Но не мога да направя нищо, ако съм изтощен от постоянна суета или ако бъда като гаснещ фитил.

В историята на американските затвори има два случая, когато наказанието на подсъдимия се променяло от смъртно с доживотен затвор.

Но смъртта на електрическия стол все пак ги застигнала.

През 1989 г. Майкъл Андерсън Годвин сам си устроил електрически стол. Той седнал на метална тоалетна в своята килия и едновременно с това ремонтирал телевизор. Получило се късо съединение, когато захапал проводник.

През 1997 г. подобно произшествие се случило с Лорънс Бейкър. Той също седнал на метална тоалетна и гледал телевизор със собственоръчно приготвени слушалки.

Двама мъже в затвора бяха в една и съща килия. Живееха при едни и същи условия, но единият мъж бе нещастен, а другият, доста странно, но щастлив.

– Защо си толкова тъжен? – попитал щастливеца нещастния човек.

– На какво да се радвам? Не ми провървя. Имах лош късмет. Съвсем наскоро бях на свобода и почивах в един курорт, а там, сам разбираш, бе много по-интересно отколкото тука, – отговорил нещастният човек и на свой ред попитал: – А ти защо си толкова доволен и щастлив?

– Виж, доскоро бях в друг затвор, където условията на живот са много по-зле, отколкото тук. В сравнение с там, това тук е курорт. При нас там всеки мечтае да попадне тук, но само на мен ми излезе късмета. Как мога да не се радвам и да не бъда щастлив?

Всичко в този свят е относително и се разпознава чрез сравнение. Ако искаш да бъдеш щастлив сравни положението си не с тези, който са много по-добре от теб, а с тези, за които е могло да бъде и по-лошо.

Двама монаси напуснали манастира. Скитали, безделничели и пиянствали, но после се осъзнали и се върнали в манастира.

Игумена ги оставил една година само на хляб и вода, отделени от всички в килиите им.

Когато изминала годината двамата монаси излезли. Единият изглеждал печален и блед, а другия бил весел и със светнало лице. Всички били изненадани, защото и двамата получавали еднакво количество храна и вода.

Тогава ги попитали:

– За какво си мислехте през тази една година, която прекарахте в килиите си?

Тъжният монах казал:

– Мислех за злото, което съм направил и за мъките на които съм се обрекъл, заради своите грехове. И страхът изсуши плътта ми.

– А ти? – попитали другият.

– Аз благодарях на Бога, че ме изтръгна от нечестието на света и ме избави от мъченията, като ме възвърна към праведния живот. За това се радвах и славех Господа!

Веднъж  Амон по време на пътуването си спрял в един манастир, за да пренощува. В пустинята, той бил известен като човек със свят живот, така че монасите много му се зарадвали.

Точно по това време в манастира имало скандал. Станало известно, че един от монасите води в килията си тайно блудница. Възмутени монасите искали сами да накажат безобразника, но след това решили, че е по-добре да се обърнат към Амон и да му оставят той да съди. Светецът се съгласил.

Изплашеният монах скрил жената под една празна бъчва. Когато  Амон влязъл в килията, той веднага разбрал, къде е скрита блудницата. Но вместо да изобличи блудника, седнал на бъчвата и накарал монасите да претърсят килията.

Разбира се, обискът не дал никакъв резултат. Тогава Амон попитал монасите:

– За какво ме доведохте тука?

Обезкуражени монасите поискали прошка от монаха, чиято килия претърсвали и се оттеглили.

А Амон го хванал за ръката, посочил бъчвата и казал:

– Помисли за душата си, братко.

После си излязъл, като затворил вратата на килията.