Върви един християнин в гората. Настигнал го човек с каруца. Той качил християнина на каруцата си.

След известно време решили да похапнат. Християнинът извадил от торбата си хляб и решил да отреже едно парче за мъжът, който го возел.

През това време, той усилено мислел: „Как да разкажа на този човек, какво Исус Христос е направил за него?“

Най накрая се обърнал към мъжа и казал:

– Ти, готов ли си сега да умреш?

Мъжът хванал юздите и избягал с каруцата си в гората.

Дойдоха в селото военни и арестуваха свещеника. Откараха го с каруца. След него тичаше жена му с децата му. Тя плачеше и викаше високо.

Изведнъж жената падна на земята в прахта и се разрида. Децата я наобиколиха, те също плачеха и я молеха:

– Мамо, хайде да се прибираме в къщи, там ще се помолим за татко.

Явно молитвата на децата не помогна, защото в селото се разнесе слух, че свещеникът е разстрелян.

На църквата бе сложен голям катинар.

А след това председателят на селсъвета предложи:

– Хайде от храма да направим клуб. Така необразованите народни маси ще се просвещават с култура.

Той събра хората пред църквата и каза:

– От всички изкуства, най-важно е киното. Църковната сграда е подходяща за такъв род дейност. По-рано тук е действал религиозен опиум, а сега тук ще въртим кино. Но за да стане тази сграда кино, някой трябва да свали кръста от купола. Този символ до сега е заробвал само народа. Който го снеме, ние за такава съзнателна дейност ще му пишем десет трудодни или ще го поощрим по някакъв друг начин.

Всички бяха изненадани от глупостта на председателя на Управителния съвет. Кой нормален човек ще се качи, за да снеме кръста?

Но се намери един, отчаян индивид между всичките. Генко Завързака, известен в селото пияница, вечно псуващ всеки и всичко, а най-вече пакостник и злосторник.

– Казвам ви, – провикна се Генко, – нито от Бога, нито от дявола се боя. Аз обичам киното, защо да не го гледам в храма? А и десет трудодни добре ще ми дойдат.

Генко се покачи на купола. Когато започна да дърпа кръста, …. хората не разбраха какво точно се случи, но Генко полетя надолу към земята.

Така силно се удари, че всички очакваха да е умрял, но бе останал жив. Нарани си гръбнака и до края на живота си не можеше да движи краката си.

– Някой от купола ме бутна, – казваше Генко на хората след това.

– Кой ще те бутне, – казваха му хората, – освен теб горе нямаше никой.

Хората смятаха, че ангел го е бутнал, но си мълчаха.

Дълго лежа Генко, плака и моли прошка от Бога. Когато отвориха отново църквата, той много се зарадва и молеше хората да го носят на всяко богослужение.

Един ден Генко каза на съселяните си:

– Добри хора, Господ ми прости греховете и аз повече няма да боледувам.

Същата вечер спряха болките му и той умря.

В едно село живеел селянин на име Михаил. Той много обичал да критикува, бил принципен и справедлив. Ако някой опетнял репутацията си, той веднага го посочвал и открито го критикувал.

Михаил обичал истината. Виждал всичко и смятал за свой дълг да открива тайните и тъмните мисли на съселяните си.

Веднъж кметът на селото предложил да покрият улиците с камъни. Станал Михаил в събранието и изразил своето недоверие към кмета и неговото предложение.

– Не вярвам в това начинание! Видях, че кмета кара на каруцата си някакви чували из селото. Навярно ги е откраднал. И сега иска тъмното си дело да преобърне за сметка на селяните.

Така казал Михаил и се отправил към колибата си в гората. След един месец се върнал и гледа. Всичките улици били с настилка от камък.

Хората били подкрепили предложението на кмета, събрали се и направили всичко. Пред дома на Михаил пътят бил също постлан с камъни.

На Михаил му станало тежко, че не участвал в работата с всичките хора от селото, но нищо не казал. Влязъл в двора си и заключил вратата.

След време човек препускащ на кон дошъл от съседното село и казал:

– В селото ни има вълнения. Скараха се две големи семейства, бият се и никой не може да ги спре.

Събрали се няколко мъже да отида, да разтърват хората, а Михаил им казал:

– Не е добре да се месите в чужди работи. Нека сами се разберат. Каква работа имаме там? Погледнете, кои тичат да помагат? Тези, които ги сърбят юмруците и искат да опитат силите си.

Мъжете не послушали Михаил, а отишли и спрели дразгите.

Дошли гости от другото село да благодарят. Носели подаръци и гледали никого да не пропуснат. Дали и на Михаил, но той отказал да го вземе.

Прибрал се в къщи Михаил и сериозно се замислил:

„Винаги истината казвах, но от това на никого не му ставаше по-леко. Хората гледаха ситуацията, тихо си вършеха работата и всичко свършваше добре“.
Но в тези дела, той не взе участие. Колко жалко ….

Веднъж един магнат пътувал в разкошна карета дърпана от шест породисти коне, купени от различни страни. Колата затънала в едно тресавище. Колкото и коларят да биел конете, те не могли да се помръднат.
Изведнъж се появил селянин с каруца, карана само от два коня. Те с лекота преминали тресавището. Магнатът останал изненадан и попитал селянина:
– В какво се състои силата на твоите коне?
А той му казал:
– Вашите коне са силни поотделно, но всички са различни породи и между тях няма никаква връзка. Всеки от тях се чувства по-породист от другите и тегли само към своята страна. Ако удариш единия, другите се радват. А моите коне са обикновенни, от една порода, кобила с кончето си. Ако замахна с къмшик към единият, другият полага всиски сили да му помогне.

Живяло някога обикновено селско семейство, мъж и жена. Те отглеждали ябълки, а през есента ги продавали. От това се прехранвали.
Но в една от годините, мъжът се разболял и не могли навреме да приберат реколтата. Всичките ябълките изгнили. Но нямало какво да се прави. Ако не продадат реколтата, трудно ще изкарат зимата. Мъжът събрал всички гнили ябълки, натоварил ги на каруцата и тръгнал към пазара да ги продаде.
Жена му го благословила и му казала:
– Не се притеснявай, всичко ще бъде наред.
По пътя го срещнал търговец. Виждайки, че каруцата е пълна с гнили ябълки и че селянинът се е отправил на пазара, за да ги продаде, му казал:
– Ти толкова ли си глупав? Какво правиш? Караш на пазара гнили ябълки! Никой няма да ги купи.
– Да зная, – казал селянинът. – Какво да правя? Трябва да ги продам, защото няма да можем да преживеем с жена ми тази зима.
– Разбирам те добре, – казал търговецът. – Като се върнеш без нищо от пазара, жена ти ще те изяде с парцалите.
– О, не се безпокойте за това! Аз имам златна жена. Тя ме обича и ме приема такъв, какъвто съм.
– Това не може да бъде, – усъмнил се търговецът.
– Вярно е! Жена ми е златна!
Тогава търговеца предложил:
– Сега ще се върнем у вас и ще кажеш, че ябълките са гнили, никой не иска да ги купи и няма с какво да изкарате зимата. Ако твоята жена е действително такава, каквато казваш, ще ти дам тази кесия със жълтици. Ако се окаже, че лъжеш, ще ти взема каруцата с кончето. Съгласен ли си?
– Съгласен.
И тръгнали двамата към дома на селянина. На прага ги срещнала жената, а мъжът разстроен й казва:
– Жена, голяма беда! Не можах да продам ябълките! Трудно ще изкараме зимата.
– Няма значение, мили. Ти се върна и това е добре. И гост си ми довел. Много се радвам! Навярно сте уморени от пътя, влезте. Сега ще ви полея да се умиете и ще ви сложа  да ядете. Починете и хапнете.
Жената бързо донесла вода да се измият, дала им кърпа да се обършат, поканила ги на масата и ги нахранила. Удивил се търговецът, но решил, че това е цирк за пред гости. Решил да остане по-дълго, за да види как жената няма да издържи и ще почне да се кара на мъжа си. Жената им принасяла, усмихвала се и била радостна. Търговецът от време на време подхвърлял:
– Как ще изкарате тази зима? Нали не успяхте да продадете гнилите ябълки, какво ще правите сега?
А жената весело му отвърнала:
– Все ще я наредим някак. Сега е важно на вас и на мъжа ми да ви е добре.
Търговецът се учудил още повече. Дълго седял в този дом. Накрая разбрал, че е загубил. Извадил кесията си и я подал на селянина като казал:
– Много неща съм видял в този свят, но такава жена като твоята не съм срещал никъде. Прав беше. Ето ти жълтиците и живейте щастливо.
След, което си тръгнал.
Това е поука за мъжа, любовта и прошката на жената чудеса вършат. Казват, че жената е устроена така, че може да изправи всяка грешка на мъжа си, дори и да е фатална. Тя може с желанието си да върне от фронта жив мъжа си, въпреки че смятат това за  невъзможно. Тя може да даде добър съвет на мъжа си. Жената е способна на още много неща, за които съпруга й дори не предполага.
Единствената сила, която разкрива в жената тези невероятни възможности е любовта.