През септември тази година делтата на река Иравади в Мианмар ще остане безлюдна, но и много оживена. Тук, на площ от 250 хектара, ще започне пробното засаждане на дървета със скорост 100 000 екземпляра на ден. При това цялата работа ще бъде извършена от роботи.

Британската компания BioCarbon Engineering съвместно с организацията Worldview International Foundation възнамерява да трансформира процеса на рекултивация на обезлесените гори на Мианмар.

През последните 5 години тук са засадени 2.5 милиона дървета, но тази цифра не може да се сравнява с това, което могат да направят дроните. Технологията вече е тествана и сега машините ще излизат постоянно на работа.

Първият ешелон на мултикоптери се занимава с разузнаване: събира данни за вида на почвата, влажността, проучва топологията на терена, карти. След това се разработва оптимален план за засяване, който има само една цел: да осигури оцеляването на максимален брой разсад.

И тогава армията на дроновете влиза в битката. Тяхната задача е да премине над земята и да изстреля от въздушни оръдия капсули със семена и торове.

Дрони се целят преди изстрела и не изстрелват капсулата в скала или блато. Всяка капсула пробива достатъчно дълбоко земята, за да предотврати издухването от вятъра.

След това екип от мултикоптери наблюдатели ще патрулира на терена и ще проследяват процеса на покълване на семена, като се използва принципите на машинното обучение.

Подобни технологии се разработват в НАСА за проекти относно подреждането на плантации в космоса и за усвояване на нови планети без човешко участие.

През юни 2004 г. всеки абонат на либертарианското списание Reason, с тираж 50 хиляди екземпляра, получил персонализиран брой.

На корицата били написани името и фамилията на абоната, а също и спътникова снимка, къде се намира неговия дом.

По този начин списанието е поставил въпрос пред читателите си: Колко са уместни широките пълномощия на правителството за събиране на лични данни?

Лимузини за първият човек в Китай прави автомобилната компания FAW, нейното луксозно подразделение се нарича „Червено знаме“, по-китайски Hong Qi, а по английски Red Flag.

Картечници и ракетни установки в колата няма, но на мястото на задната седалка е поставен едноместен трон.

Тези машини се правят в Китай от 1958 г. насам, първоначално като основа са използвали френския седан Simca, с прикрепен към него двигател от Mercedes-Benz 190. След това през годините като „донори“, използвали немския Audi 100 японския Toyota Crown Majesta и американския Lincoln Town Car.

Своят голям чиновнически автомобил китайците са пуснали в няколко модела и копират големи серии. Само в китайската армия те са хиляди.

На военните им е лесно да получат автомобил. Най-скъпите екземпляри струват 800 хиляди долара.

Цветът на Victoria amazonica живее около 48 часа. за това време мени не само цвета си, но и пола си.

Първата вечер големият бял цвят има женски пол. Той привлича насекомите да го опрашат чрез силен аромат на ананас, а след това се затварят за деня.

На втората вечер цветът е вече пурпурен. Той има мъжки пол и няма миризма. Отново нацяло се разтваря, за да освободи насекомите със цветния прашец, които се отправят да търсят друг екземпляр на Victoria amazonica.

След това цветът се затваря и отива под водата. Неговата мисия е приключена.

В колекцията на „Аптекарската градина“ на Московския държавен университет се намират пет екземпляра от Victoria amazonica.

За първи път в Москва Victoria amazonica се отглежда и разцъфтява преди 108 години.

През 1908 г. тя е била в Ботаническата градина на Московския държавен университет. От тогава в Московската ботаническа градина се отглеждали такива цветя всяка година и то с не малък успех, но само до 1915 г., когато Victoria amazonica е прекратила съществуването си поради липса на топливо, следствие от суровите условия на войната.

След десетгодишно прекъсване Victoria amazonica отново е разцъфтяла през 1924 г. и така до 1960 г, когато поради затруднения и постепенно съкращение на финансите за градината, тя отново изчезнала.

Днес лова на животни не е свързан за снабдяване на семейството с необходимата храна. Той се е превърнал в хоби, един вид спорт.

Много мъже се съревновават по време на лов, кой колко дивеч ще удари, а други се хвалят с трофеите си.

Марин с нищо не се отличаваше от мъжете пристрастени към лова. Дойдеше ли подходящото време нарамваше пушката и потегляше.

Но един ден се сблъска с нещо необичайно.

Чу характерното трополене на копита.

– Нямаше съмнение, това е елен, – каза си той. – Но какво прави толкова близо до ливадата?

Воден от ловната си страст, взе пушката си и отиде да провери, как стоят нещата.

Още от далече забеляза едрият екземпляр. Едър елен се опитваше да освободи рогата си от бодлив тел, хвърлен в наръч слама.

– Навярно е бил привлечен от тази изхвърлена плява. За това е дошъл до малката купчина  – засмя се  Марин – и рогата му са се оплели в тела.

Марин потърка челото си.

– Каква лесна плячка. Превърнал се е в лесна мишена, – въздъхна ловецът. – Не се учудвам, тази зима бе доста сурова, снегът много трудно си отиде. Как ли е намирал храна в гората?

Ловецът забеляза:

– Рогата му са доста красиви. Добре ще паснат над новата ми камина.

Започна истинска борба в ума му:

– Ако беше в гората, преследващ дивеча и стреляш добре, а сега?

– Как можеш да убиеш това беззащитно животно?

– Но виж само рогата му….

– И какво ще разказваш , за тези рога, които смяташ да окачиш на видно място? Убил си животно, което се е оплело в бодлив тел…. Та това е смешно.

– Ако го пусна ….?

– Сега си само ти и елена, какво чакаш. Смили се на животното, то и без това кой знае колко време се е мъчило да се освободи, без да разбира какво става с него.

Марин огледа ливадата, а после приближи елена. Животното трепна, усетило нова опасност. Не можеше да избяга, беше се здраво оплело.

Марин и еленът се спогледаха. Очите на елена бяха изпълнени със страх. В тях се четеше паника.

Марин, все още се  разкъсваше от противоречиви чувства,  но се наведе …. и освободи рогата на елена.

Животното стоеше още няколко секунди, взирайки се в ловеца с пушка, без да разбере, какво точно се е случило, а след това бързо побегна към гората.

– Живей, красавецо, достатъчно си се намъчил …., но внимавай, засека ли те в гората …..

Марин се обърна и тръгна към дома си, но нещо се бе пречупило в него. Ловецът, преследвача на дивеч, ….. се беше смилил.