Дълго време е съществувала легенда, че слоновете отиват да умрат на непристъпни слонови гробища.

Това мнение се е сформирало поради това, че в саваните и джунглите никой не е намирал бивни на умрели слонове.

И едва през двадесети век изследователи изяснили, че Hystrix africaeaustralis изяждат бивните. Така те задоволяват нуждата си от много минерални вещества.

Hystrix africaeaustralis често се качват по дърветата, търсейки храна. Понякога падат на земята и се нараняват от собствените си игли.

За да се предотврати инфекцията, организмът на тези животни произвежда мастни киселини, които покриват иглите и изпълняват функцията на естествени антибиотици.

Месото на Hystrix africaeaustralis е нежно и сочно, подобно е на заешкото.

Главният лекар на болницата на затвора в Москва Федор Хааз, всички в Москва го наричали „Фьодор Петрович“, получи медицинско образование във Виена.

След случайна покана на руски благородник, той след като го излекувал, останал в Москва. Бързо спечелил репутация на отличен професионалист и хуманен лекар.

Имащ голяма частна практика, Хааз безотказно лекувал бедните.

По време на Наполеоновото нашествие заедно с действащата армия той дошъл в Париж.
След това той станал член на „Комитета на попечителите на затворите“.

Сблъскал се с ужасната картина на физическите и нравствени страдания на затворниците. Той изобретил по-леки окови и давал всичките си пари за тяхното производство. Молел от богатите пари за това дело, а те не можели да откажат на стареца, който никога не искал нищо за себе си.

Арестанти, които пристигали в Москва чували мълвата за състрадателния лекар на затвора.

Веднъж през нощта, когато той бързал за болен, който бил беден, в тъмнината крадци започнали да събличат вълчата му шуба.

Хааз им казал:

– Чака ме болен  беден човек. Няма да ви издам, но елате у дома за тази шуба. Аз Доктор Хааз и живея в болницата.

– Бащице, кой ще ви докосне, – отговорили неочакваните събеседници. – Ако позволите, ние ще ви придружим.

Когато състрадателният лекар умрял, цялото негово имущество се състояло от няколко рубли, износени дрехи, книги и астрономически инструмент. Оказало се, че старецът е имал една слабост…. обичал през нощите да наблюдава небето.

В последния си път го съпроводили 20 хиляди човека. Ковчега му носели на ръце до гробищата.
На надгробната му плоча бил изсечен неговия девиз: „Бързай да правиш добро!“

Кралското общество за защита на животните получило необичайно съобщение от жител на Лемингтон-Спа, който забелязал в местното гробище, попаднала лисица в капан.

Главата на животното била заклещена между две надгробни плочи.

Не се знае как се е стигнало до такова нещастно положение , но лисицата е била така достатъчно дълго време. Тя била забелязана чак в 11 часа преди обяд.

По-късно се изяснило, че животното не е пострадало и го пуснали обратно в природата.

Шест американски затворници са били възнаградени за спасяването на живота на един от надзирателите, който е претърпял инфаркт.

На затворници от щата Джорджия, всеки от които е бил осъден за лишаване от свобода за дребни престъпления, им бил съкратен срока за пребиваване в затвора с 25 процента.

Затворниците косили трева на обществено гробище, когато този, който ги охранявал, припаднал.

Затворниците вместо да се възползват от случая, да вземат пистолета му и да избягат, взели телефона му и позвънили в бърза помощ, а докато дойде тя започнали  да му правят кардиопулмонална реанимация.

– Когато стана това, по мое мнение, не ставаше въпрос, кой седи в затвора и кой не. Ставаше дума за това, че човекът припадна и ние трябваше да му помогнем, – каза затворникът Грег Уилямс.

– Никой от момчетата не избяга, никой от тях не направи нещо, което не е трябвало да прави, – каза служител от затвора.

Семейството на надзирателя на следващия ден след инцидента почерпило затворниците с пица и кекс.

През 1468 г. Португалската флот с подкрепата на армията изтрила града от картата. Жителите на региона само 50 години по-късно отново са били в състояние да възстановят селището.

По време на Втората световна война, Казабланка става едно от трите основни места на кацане на войските на антихитлеристката коалиция  в Северна Африка.

Пристанище на града е едно от най-големите изкуствени пристанища на света.

Въпреки че, Казабланка не е столица на Мароко, градът получава официална титла на банкова столица на страната.

Това е най-големият град пристанище в страната. Прави впечатление, че населението на Казабланка е два пъти повече от населението на столицата на Мароко и град Рабат.

Градската джамия на Хасан II има най-високото минаре в света.

В града има руски некропол в християнското гробището Бен-Мсик, създаден през 2007 г.