Разхождаха се безмълвно. Дървета, храсти и тревички бяха окъпани в слънчева светлина.

Симеон бе вперил поглед към близкия връх на планината, който ясно се очертаваше със своята зеленина в небесата. Станка заничаше между малките тревички, търсейки цветя и гъби.

– Как можеш да накараш хората, – наруши тишината Симеон, – да вземат решение, основавайки се на собствената си логика? Та те постоянно са бомбардирани с информация от телевизията, вестниците, радиото и интернет.

– Виж, колко интересно се получава, – засмя се Станка. – Постоянно гледаме реклами, които се стараят да ни накарат да купуваме. Когато ги гледаме за не знам кой си пореден път, не започваме да им вярваме, но нещо ни кара въпреки всичко да им се подчиняваме.

– Рекламата създава образи, – каза Симеон.- Виждаш на екрана как един човек носи нещо, което го прави много щастлив. И когато видиш това „нещо“ на витрината в магазина, у теб възниква образа на щастливия човек.

– И понеже си потиснат от градския начин на живот, – продължи мисълта му Станка, – пожелаваш да се почувстваш щастлив, като оня човек от рекламата.

– Ти знаеш, че този предмет, не прави човека щастлив, – продължи разсъжденията си Симеон, – но емоцията, която се е създала у теб след като си гледал рекламата, надделява над здравия разум.

– Но това са само чувства, – поклати недоволно глава Станка.

– Разума ти крещи: „Недей го прави!“ Но не ти предоставя алтернатива….

– Точно така, – съгласи се Станка. – Ние купуваме рекламираната стока, подмамени от емоцията, като си мислим, че това ще ни направи щастливи.

– Наистина, – намръщи се Симеон. – Някои реклами са красиви, но целта им е една и съща.

– Като бонбон в красива опаковка, който разваля зъбите, – допълни Станка.

– Какво излиза накрая? – попита Симеон. – Телевизията е основен източник, който насочва ума на на човека към поддържане на материалния свят. Но кой кара това да се случва?

– Този образ се поддържа от хората. За тях той е ценен. И всеки, който се различава по мислене от тях, бива преследван и обявен за предател.

– Не можеш да накараш хората да повярват в нещо друго, – махна с ръка Симеон. – дори да е логично, разумно и полезно.

– Това е така, защото хората са с притъпени сетива. Обременени с пристрастявания към какво ли не, – констатира Станка.

– Те вярват най-вече на чувствата си, – заключи Симеон.

Колкото и да говореха, и двамата разбираха, че трудно биха променили нещата. На заслепен човек, много трудно можеш да му покажеш и докажеш истината.

Често децата крещят, викат, плачат, когато искат нещо непозволено, защото това работи. Разкрещи се да го чуят в магазина и му купуват играчка. Помята се на пода, тропа с крака и му дават бонбон.

Такива методи на възпитание  в семейството, трябва да се забраняват.

Разбира се на всеки родител му е по-удобно да откупи спокойствието си по някакъв начин от мрънкащото дете. Особено, когато детето ви „представя в не добра светлина“ пред другите.

Ако едно дете чувства, че може да пищи, то ще усъвършенства това умение.

По-добре е да се отнасяме със съчувствие към това, че не можете да изпълните молбата му в момента. Или да намерим достойна алтернатива.

Например, детето ви иска бонбон, но то е алергично към него.  Дайте му червена ябълка. Ако то със силен плач ви откаже, спете го с думите:

– Е, ако ти се прииска ябълка кажи ми и аз ще ти дам.

Заваля обилно. Доскоро хората изнемогваха от жегата. Които можеха, се криеха на сянка и бяха добре, но не всички имаха такава възможност, работата на някои изискваше да бъдат на открито.

Сега благодатните струи се изливаха като балсам за изгорелите, изтормозени и измъчени тела.

Селската кръчма бе приютила редовните си посетители и хора, застигнати от дъжда.

Дядо Петър, едър мъж, все още запазил осанката си, тъжно каза:

– Една душа никога не е напълно изгубена. Трябва да ѝ се даде шанс, да ѝ се помогне да стъпи на правилния път.

Мислеше горкия за пропадналите си внуци, които бяха се забъркали с лоши хора и ги очакваше затвор.

– Прекомерния технически прогрес, напрегнатия живот, – изсумтя Димитър, – всичко това ни влачи не където трябва. Обществото се стреми единствено към нови технически изобретения и по-лек живот.

– У нас опитват всичко ново така, както се смучи бонбон, – засмя се Лальо, – дай им някоя нова джаджа и пощръкляват.

– Апетита за удобства нараства, – каза Димитър, – с него идва и решимостта да ги придобиеш.

– Техниката е хубаво нещо, не съм и против удобствата, но какво става с човека, – философски отсече Димо. – Няма вече време да се занимаваш с околните, всеки се е свил в черупката и мисли само за себе си.

– А кой ще отсее грешките на правосъдието, – обади се дядо Петър. – Там няма милост и не се предоставя възможност за поправление, а се навява само страх. Със страх се контролира всичко, но докога?

– Властите, които са отговорни за общественото спокойствие, рискуват да си навлекат неприятности, но гледат да спасят човека, – намеси се Димо.

– Ако това е така, би било прекрасно, – накак недоверчиво с полуусмивка каза дядо Петър.

Разговорът замря. Дъждът непрестанно барабанеше по стъклата, а всеки от присъстващите се се бе затворил в невеселите си мисли.

Уж за радост ливна този дъжд, да напои жадната земя. Но влажното време, светкавиците, които раздираха мрака и нестихващия порой вода , навяваха само тъжни размишления.

Случвало ли ви се е в детството да вземете любимата си играчка и да излезете на улицата. Там съседчето ви предлага да направите смяна. То ви дава красив бонбон, а вие играчката си. Правите смяната и другото дете си отива. Изяждаш бонбона и всичко свършва…. Седиш и си мислиш: „Как стана всичко това?“
Защо децата вършат такива грешки? Защото не знаят цената на нещата. Но само в детството ли вършим такива глупости?
Ето например семейството. Понякога глупаво и то безвъзвратно го заменяме с „три сладки бонбона“.
Сега е време да узнаем кои са тези „сладости“, които ни разделят от семейството.
На първо място това са материалните ценности.  90% от разводите са по финансови причини. Хората преследват материалните блага, влизат в дългове и вземат заеми. Напрежението расте постепенно, но когато стигне точката на кипене, човек губи самообладание и губи семейството си.
Някои вземат заеми и кредити с много високи лихвени проценти и едва се справят. И всичко това, за да „не бъдеш по-лош от другите хора“. Реклама, надпревара за „успех“,  достигане на определен престиж. И ако дойдат тежки времена, финансови кризи, загуба на работа, тежко заболяване……
Обикновено човек става роб на заеми не за една година. Знаете, че финансовите проблеми водят не само до загуба на семейството, но и до самоубийство.
Врвмвто за разлика от парите няма да се върне никога. Жената и децата страдат от липсата на грижи от главата на семейството, а понякога децата са лишени напълно от вниманието и на двамата родители. „Подаръците“ могат ли да заменят вниманието и любовта?
Нито предметите, нито парите са зло. Проблема е в отношението към тях.
Друга „сладост“, която разрушава семейството са развлеченията и удоволствията. Наркотици, алкохол, хазарт или компютърни игри, центровете за лечение от тях растат като гъби след дъжд. Какво подбужда хората да заменят семейството си с тези неща? Любовта към удоволствията. Тя има свойството бързо да прераства в зависимост… Неутолимата жажда към дадено увлечение поглъща човека и в сърцето му не остава място за друго. И всичко започва от детството..
На последно място от „сладостите“ ще спомена порнографията, не че е по-малко застрашаваща, а защото не мога всичко да сложа на първо място.
Човек, пристрастен към порнографията изкривява нормалния си поглед към противоположния пол. Обикновено тези, които са пристрастени да гледат всякакъв вид порно, при удобен случай изменат на съпругите си. До какво води това? До проблеми във взаимоотношенията, губене на доверие и взаимен интерес. Това води и до загуба на семейството. Нужно ли е да споменавам за загубата на уважение, венерически заболявания, нежелана бременност….? Но всяка година милиони семейства се разделят по тези причини. Това лошо говори за нашето морално състояние.
Струва ли си да пробваме от любопитство,  да налагаме егоизма си и да задоволяваме всичките си желания? Нима всичко това е „по-сладко“ от собственото ни семейство?
Ако не се съгласите да замените семейството си с тези три „бонбончета“, то ще стане много по-силно и щастливо.