Я Египет случайно е открит манускрипт с рецепти на великия Хипократ, който се смята за баща на медицината.

Значимостта на ръкописа е потвърден от експерти  в тази област. Находката е датирана към 6 век от нашата ера.

На откритият манускрипт е имало рецепта, чийто автор е Хипократ. Написан е на кожа, която по-рано са използвали за други записи. Явно материала, от който е направен манускрипта е бил много добър, щом са могли да изтрият предишните записи върху него.

Освен тази находка са открити и други документи, но тяхното авторство още не е изяснено. На един от тях били изобразени лекарствени растения, по-всяка вероятност присъстващи в документа.

Необичайната находка е направена по време на реставрацията на територията на библиотеката в древния храм св. Екатерина, който е основан през 4 век.

Учреждението приема посетители и сега. Там се съдържат най-различни исторически ценности на много езици.

На една от потъмнелите маси Панайот прикачи един към друг броевете на новите вестници, за които се бе абонирало читалище „Светлина“, на което той беше секретар и библиотекар.

В съседното помещения бяха шкафовете с книгите на читалищната библиотека.

Ако за първи път дойдеше ученик, будно селско момче или любознателен селянин, Панайот му препоръчваше:

– Първо прочети разказите и повестите на Иван Вазов, стихотворенията на Ботев, песните на Чинтулов, разказите на Георги Стаматов и Елин Пелин. Интересна е и сатирата на Стоян Михайловски, смешките на Михалаки Георгиев, Песните на Цанко Церковски. Тук има книги от Пушкин, Гогол, Лермонтов, Шевченко, Джек Лондон, Виктор Юго, Толстой, Тургенев, Горки, и много преводни автори.

Панайот видеше ли, че на някой му доставя удоволствие четенето, му казваше:

– Я сега вземи нещо от чуждите автори. Виж какви повести е написал Иван Петрович Белкин. Запознай се как в Русия се търгува с мъртви души. А тук ще узнаеш как дивото си остава диво – и му подаваше „Белия зъб“ на Джек Лондон.

Когато в библиотеката се събираха повече от двама души, Панайот изказваше „философските“ си мислите на глас:

– Учените много неща обясняват, но пред тайните на Библията вдигат рамене.

И като придобиеше вид на пророк, повтаряше  трите тайнства, които силно го бяха впечатлили:

– Как лети орел без да си маха крилете? Как пълзи змия по отвесна скала? Какви са неведомите пътища на жената към мъжкото сърце?

Понякога в библиотеката се отбиваше Дамян Бедния, да си вземе някоя книжка.

– Дай ми една, но нека да бъде тънка и с едри букви, – поръчваше си Дамян.

Веднъж, когато прочете „Книга за оскърбените и онеправданите“от Стоян Михайловски, Дамян каза на библиотекаря:

– Бай Панайоте, то наред със сиромашията, имало и друг свят на книгите, ама и той бил беден.

Романът на Владимир Набоков „Лолита“ първоначално е бил издаден на английски език в парижко издателство.

След това е преведен на руски от самия автор. Набоков се страхувал, че преводачът ще измени, обезобрази с неудачни изменения трудното съдържание.

Най-печалното в тази ситуация е, че Набоков по време на превода се разочаровал от руския език.

Звучи обидно за руския език, но всъщност превода е друг свят.

Това е просто добра адаптация и преразказ, но не и това, което е написал авторът, дори и писателят да владее свободно двата езика.

Барон Мюнхаузен е напълно реална историческа личност.

В младостта си той напуснал немския град Боденвердер и отишъл на служи като паж в Русия.

След това започнал кариера в армията и стигнал до чин капитан, а след това се върнал в Германия.

Там той се прославил с разказване на истории от службата си в Русия.

Например, влизането в Петербург с вълк впрегнат в шейна, вместо кон, който бил разрязан наполовина в Очаков; полудяла шуба или черешово дърво, което растяло на главата на елен.

Тези истории, а също и съвършенно нови, били преписвани на барона от други автори. Така те помогнали за появата на Мюнхаузен като литературен герой.

Дизайнерът е създал необичайни картини, които показва как животните биха изглеждали в цифрово измерение.

Дизайнерът и занимаващ се с ретуш Адитя Арянто от Джакарта преди да започне да създава нестандартни животни си задал въпроса: Как биха изглеждали цифровите същества, ако наистина съществуват на земята?

В резултат от въображението на дизайнера се е получила абсурдна  серия от ретуширани фотографии наречена Minecraft in Real Life.

Арянто взел няколко изображения и с помощта на Photoshop и няколко други програми, прилагайки филтър към познатите същества, ги показал в съвършенно друго измерение.

По такъв начин дизайнерът от Индонезия се опитал да визуализира някои от животните в различна форма, която се нарича Anicube или Cube животните.

Благодарение на това му се отдало да придаде на животните интересна кубична форма.

Сам дизайнерът е признал, че за него е било важно да узнае резултата от това си търсене. Много се притеснявал, че получената форма не била по-добра от оригиналната.

Резултатът се оказал смешен в сравнения с оригиналната форма. Много от творенията на автора се харесали на мнозина и той престъпил към преобразуване и на други изображения.