„Гоби“ е монголска дума за всяко обширно полупустинно пространство, а районът известен днес под това име е същинска пустиня, покрита с тънък слой чакъл и пясък. Рядко се срещат отделни участъци с трева и дребни храсти, а водата е съвсем малко.
Същевременно Гоби е дом на доста различни животни.
Пустинята е известна с жестоките си пясъчни бури, студени нощи и изгарящи летни дни.
През зимата е студено дори денем. Температурата варира от 50 градуса Целзий през юли до -40 градуса през януари.
Донякъде си остава загадка какво е създало пясъка на Гоби. Преди много години районът е бил океанско дъно, но не е известно как точно е станало пресъхването на водния басейн.
Може би Гоби е засегната от някой катаклизъм, а може в някои периоди по-голямата част от нея да се е превърнала във вътрешно море. И двете теории могат да намерят подкрепа от различни източници, но изглежда крайно вероятно е Гоби, подобно на Сахара, да е била плодородна и населена в едно не чак толкова далечно минало.

28-годишната Божена Данилович страда от нарушение в пространствената ориентация. Нейният случай е уникален с това, че тя не изпитва постоянен световъртеж, но вижда света с главата надолу.

Това означава, че сътрудницата на градския съвет Ужице в Сърбия чете документи, книги и вестници обърнати надолу с главата. На работното й място са се съобразили с нейното заболяване и дисплея на компютъра е конфигуриран правилно, но страници в интернет, официалните формуляри и други електронни материали тя обикновено вижда нормално само, защото те се обърна с главата надолу. С клавиатурата е същото положение. Тя е разположена така, че мозъкът на Божена да я възприема като огледално отражение. Така девойката може качествено да изпълнява работата си.

В дома си Божена гледа телевизия сама на втория етаж, защото той е преобърнат. Семейството следи телевизионните програми на първия етаж, където техниката заема своето нормално положение.

Родителите й си спомнят, че когато започнала да пълзи, те се движела в обратна посока. Но когато започнала да ходи майка й си взела отпуска, за да я научи да ходи, както другите деца. Това само било началото на необичайният й живот.

Заслужава да се отбележи, че това е рядко заболяване, но то не е попречило на девойката да завърши колеж.

Американските специалисти по неврология от Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет, наричат това заболяване „феномен на пространствена ориентация или възприятие.“ Те казват, че око вижда всичко в правилната позиция, но в мозъка този сигнал „се преобръща“ и за това всичко се възприема наопаки. Но те не могат да обяснят как се случва точно това и каква част от мозъка е отговорен за него.

Тази невероятна гора се намира в Полша до град Гръфино. Наричат я „Кривата гора“ или „Пияната гора“.

400 борови дървета тук растат с изкривени стъбла на север. Те били посадени през 1930 г.

Никой и до сега не знае, защо растат така.

Някои предполагат, че е имало силни ветрове, които са изкривили дърветата. Други твърдят, че тези дървета били посадени специално за направа на мебели.

Най-интересната версия е, че селекционерът е решил да посади гора, където хората не могат да се загубят, защото дърветата са изкривени винаги на север, но за да въплъти идеята си му попречила Втората световна война.

В гората има необичайна атмосфера. Интересен е фактът, че в тази гора не може да се чуе птича песен.

Руския космонавт Сергей Крикальов е прекарал в орбита общо 803 дни. Това е световен рекорд.
Едновременно с това може да се счита и за рекордьор по най-продължително пътешествие във времето.
Според теорията на относителността, колкото е по-голяма скоростта, с която се движи обекта, толкова повече се забавя времето в него.
Смята се, че благодарение на космическите полети Крикальов е 1/48 секунди по-млад за всеки полет, в сравнение с това ако бе останал на земята. С други думи, космонавтът ще се върне от орбита в дадена точка 1/48 секунди по-късно, от очакваното време при нормални условия.

Във Великобритания девет годишно момче страдащо от аутизъм, трябвало да хване волана и да управлява кола, когато майка му, която карала автомобила, загубила съзнание. Това бил Джонатан Андерсън, който е бил с диагноза синдром на Аспергер.

Момчето не е имало друг избор, освен да поеме управлението на колата, която се движел със скорост от 70 км/час. Детето успяло да спре кола, като включило ръчната спирачка.

Инцидентът е станал, когато майката на Джонатан го е карала на училище. Момчето е признало, че се е било много уплашено, когато майка му припаднала, защото той никога не се е опитал да шофира.

Майката на момчето е споделила, че синът й още от малък се интересувал от различни технически приспособления и устройства..