Това не са хора, които си приличат само външно. В организмът им съществуват близнаци-ДНК. Тези молекули от наследствения материал са съвършенно идентични в това число и по електомагнитните си характеристики.
Те могат да работят като „антени“ приемащи и възприемащи. Сходната наследственост формира идентични информационни РНК и протеини, а от там и близнаци-клетки.
Това означава, че обемът и броят на предполагаемите структури „приемник-предавател“ настроени „на една и съща честота,“ многократно растат!
Ако тази хипотеза е вярна, тя свидетелства за феномена „неконтролируема телепатия“ между близнаците и до голяма степен обяснява ставащите събития и настъпили действия, между тях, дори когато те нямат абсолютно никаква представа за живота на другия.

Тази необичайна река се нарича Селеста. Тя се намира в Националния парк Тенорио в Коста Рика. Отличава се с необичайния си цвят на водата. Цялата вода сияе в наситен тюркоазен цвят.

Това явление се дължи на вулканична активност в региона. Сярата си взаимодейства с карбонат в резултат, на което водите на реката са уникално оцветени. Основен източник на сяра и карбонат е близко разположения вулкан Тенорио.

Според една местна легенда, по времето, когато Бог е създал света, за да оцвети небето в син цвят, потопил четката си във водата на реката.

В отделни места се срещат горещи извори и спокойни завои. На едно от местата е разположен красив водопад.

Навярно всеки може да каже, че човечеството е живяло „без удобства“ почти до 20 век. Нямало е никаква канализация в градовете, но не е и миришело.

Оказва се, че не всичко е било така.

Жителите на южноазиатския град Мохенджо Даро, съществувал около 2600 до 1700 г. до н.е., са използвали благата на своята цивилизация, който съвсем не са отстъпвали на съвременните.

Мохенджо Даро е удивителен, не само с водопровода и обществените тоалетни, но и с градската си структура, внимателно обмислена и отлично изпълнена.

Градът, очевидно, е бил планиран предварително и е изграден на специална окачена система на две нива. Сградите на Мохенджо Даро са направени от изпечен кирпич със стандартен размер. Подредена система от улици, къщи с „удобства“, хамбари, бани. Градът е бил оборудван със всички съвременни удобства.

Загадката на Мохенджо Даро задава следните въпроси на историците и археолозите: Къде са градовете, които са предшествали тази столицата на индската цивилизация? Как хора, които не са могли да печат тухли са могли да построят подобни мегаполиси? Но това не са единствените въпроси, който можем да си зададем. Например, бихме попитали: Защо социалната структура в Мохенджо Даро значително е изпреварила всички останали?..

Езерото Титикака е разположен в Андите, на границата между Боливия и Перу. Там е най- плодородното място на земята. Въпреки това, той е пълен с мистериозни мегалитни структури, които все още не е ясно за какво са служели.

Изкусно изваяни каменни статуи над сто килограма са свързани с бронз, разтопен или във вид на специални закопчалки.

Археолозите смятат, че в Перу бронз не е имало по това време, но той е открит. Интересното е, че на височина 3800 метра са били създадени високопродуктивни селскостопански площи с язовири и канали.

Излишно е да казваме, че произхода и тайнственият език на древните цивилизации за историците за сега остава неизвестен.

През януари 1935 г. на благодатните и почти райски Карибски острови от срутване на нажежена маса от камъни изгорял до основи публичен дом, над който месният свещеник нееднократно е призовавал небесно наказание.

Този дом бил смятан за разсадник на злото и покварата. Там често ставали намушквания с ножове, играели се хазартни игри, а хората около него го наричали „дом на греха“.

Полицията не успяла да открие причината за пожара. Камъните се разтопили като лед, а при падането са били нажежени до червено.

Това е било видяно от много свидетели.

Полицията в разследването на инцидента не е пожелала да приеме никакви мистични обяснения.