Боб Лич карал лекия си автомобил по малконатоварен път, край който нямало никакви градове и селища.
Когато температурата достигнала 50 градуса, колата на Лич попаднала в една цепнатина на пътя и била изхвърлена на мек пясък. Той бързо спрял. За първи път му се случвало, откакто пътешества в пустинята, да остане без вода.
Опитите да откопае колата спомогнали колелата още по дълбоко да затънат в пясъка. Лич знаел, че ако тръгне пеша, неговите шансове за спасение са нулеви.
Единственото спасение било да остане в колата и да чака някой случайно да мине от тук. Той прекарал там около два часа.
Изведнъж се появили трима човека, приличащи на бедуини. Лич не забелязал от къде са дошли, въпреки че се оглеждал постоянно наоколо. Те били облечени като пастири.
Поздравили се на арабски. Подали му кози мях пълен с вода. Това била най-хубавата вода, която бил пил някога. Помогнали му да извади колата, като я побутвали, докато Лич давал на заден ход. Изведнъж усетил твърдата основа на пътя.
Благодарил им и седнал в колата. Докато правел маневрата и излизал на асфалта искал да им махне за последно, но там нямало никой.
Наоколо месността била равна и се простирала на цели мили напред, но никаква жива душа не се виждала.
Лич си казал:
– Не ги видях кога дойдоха, нито кога си отидоха. Това са били Божии ангели изпратени да ми помогнат.

Замък Гисланд се слави със следната мрачна история.

Веднъж в една от горните му стаи, като наказание за непослушание, било заключено малко момче.

Детето умира, забравено от всички в хладното помещение, където никой не пали огън.

От тогава в замъка често виждат призрак. Той трепери от студ и жално хленчи. Понякога сяда до кревата на спящия, прокарва по челото му ледената си ръка и шепне:

– Студ, вечен студ. Студът скоро ще те погълне!

След такова посещение, човекът обикновено се разболявал и след това не живеел много.

Студеният замък Гисланд наистина може да скове и най-смелото сърце…..

Този град е бил замислен като съвременно и модернизирано селище.

Първоначално Сан Жи е строен във футуристичен стил, като луксозен курорт за богати хора.

Поради многобройните нещастни случаи станали на строителните площадки, изграждането на града е спряно.

Недостига на средства и липсата на желание да се продължи по-нататък довели до това, че градът станал дългостроящ се. С времето строежът бил изоставен.

В околните области се носят слухове, че градът се посещава от призраците на хора, които загинали по време на строителството. Правителството предпочело бързо да преобрази самият проект и съобщенията за него, така че гражданите да забравят за провала.

Провала си е провал. Но любителите на „апокалиптически“ места посещават Тайван и се вмъкват с фотоапарати в града на призраците.

Днес реших да изпеча една баница. Наредих корите, яйцата, сиренето и всичко както следва в тавата и тръгнах да върша нещо друго из къщи. Идвам след десет минути, отварям фурната …. Поглеждам внимателно вътре, но баницата я няма. В къщи съм сама. …….. Затварям фурната, след това внимателно я отварям. Няма я. Спомням си всички признаци за шизоврения, които зная. В главата ми звучи: „Чертичка, чертичка нарисувай. Лелята ги иска.“ За всеки случай отивам в стаята да се разсея малко……. Връщам се обратно, отварям фурната, няма я. Отивам към огледалото…..нямам никакви външни изменения.

Разсеяно набирам в Google: „баницата изчезна от фурната“. Разбирам, че не правя това, което трябва. Ощипвам ръката си, реакция има. Казвам си наум: „Ти си възрастна жена. Помисли добре, къде може да се е дянала?“

Представих си съседите привлечени от приятния мирис на печеното. Балкона е отворен. Излязах да погледна. Никакво движение не усетих. Отивам отново в кухнята, напълно объркана……… Представям си извънземни как лакомо поглъщат баницата ми….. Изпих една чаша вода, за да се успокоя и тръгнах към масата. А там……. ми се усмихва моята загубена баница…… Вратата е отворена…. Трябва да изляза да се поразходя.

Граничното коли на име Мисти, от графство Камберия в северната част на Англия, се занимава делопроизводство в кантора по продажба на природни камъни. И при това кучето само се е научило на това.

Животното от 9 години живее там. Докато е било още малко кученце неговата стопанка Елейн Прикет го взимала с нея на работа.

Когато пораснало, колито знаело всичко за работата в офиса на кантората. Вече 5 години, косматата администраторка среща клиентите и отнася в зъбите си поръчките им в офиса. Не по-малко внимателно и учтиво Мисти носи кредитните карти и фактури.

Най-хубавото при нея е това, че никой не я е дресирал, кучето само е почнало да подражава на хората. Може за това породата се счита за една от най-умните.

И сега сътрудниците във фирмата не могат да минат без услугите на косместата помощничка.

Мисти и нейната стопанка за прослужените години във кантората могат и да се пенсионират.