При споменаване на щата Монтана си представяме неговите заснежени върхове, но не и гигантска дупка, пълна с вода, която има ръждив цвят.
Тази цепнатина е наречена „ямата на Беркли“. Дълбока е около 500 метра и има повече от 180 милиона кубически метра токсична вода.
Тази яма е изкопана в средата на 20 век. От тук са се добивали полезни изкопаеми.
Когато преустановили копаенето, в дупката започнали да се натрупва вода, която поглъщала всички химически елементи от околните стени.
Ямата на Беркли се явява едно от най токсичните места на планетата.
От това, което се съдържа във водата изпълваща ямата, ще ти спре дъха. В нея има манган, желязо, арсен, алуминий, кадмий и цинк.
В този водоем не се въди риба, а птиците летят на километри от него. Тук живеят особени микроскопични организми, които не се срещат никъде другаде на Земята.
Нивото на водата в ямата продължава да се увеличава.

Това Това се е случило в една църква в Далас.
– Аз служех в Далас в доста голяма църква, – разказва Рой Хикс. –  Тази вечер не положих на никого ръце, просто се молех за изцеление. По време на молитвата забелязах как осемгодишно момче внезапно скочи от мястото си и избяга през вратата. То отсъства от залата 15 минути. Когато се върна, аз го извиках отпред и го попитах:
– Какво стана?
Момчето разказа следното:
– Аз съм се родил с астма. Тя беше толкова сериозна, че не можех да бягам и да играя. Правейки няколко крачки аз се задъхвах и падах. Тогава си мислех, че ще умра, защото не можех да възстановя дишането си.
След това лицето на момчето се озари с усмивка и то продължи:
– А вие видяхте ли ги тази вечер?
Рой Хикс не разбра:
– Какво имаш в предвид?
Момчето отново попита:
– Вие видяхте ли ангелите? Там на върха, те бяха много. Един от тях се спусна към мен, положи ръка на гърдите ми и те започнаха да горят. След това започнах дълбоко да дишам и разбрах, че нямам повече астма. Когато ангела си отиде, аз изтичах до паркинга за автомобили и бягах там в продължение на 15 минути. Можех прекрасно да дишам. Ето чуйте!
И момчето започна мощно да диша. Неговите дробове наистина били изцелени от ангела.
Хикс попита присъстващите:
– Тук има ли някой от родителите на това дете?
Обади се майката, плачеща от радост:
– Синът ми казва истината, – каза жената. – Той наистина е изцелен.
Ние не можем често да виждаме ангели, за това и не знаем какво те правят на богослуженията.
Но Господ ни уверява, че ангелите пазят всички, които вярват в Него.

Едно от най-малките бебета, родени някога в света, успя да оцелее въпреки прогнозите на лекарите, които оценявали шансовете му за спасение едва на 10%.
Според майката на детето Джеми Хаски, по време на бременността тя страдала от прееклампсия, която се изразява в главоболие и високо кръвно налягане. Лекарите съветвали жената да направи аборт, защото поради болестта може да пострада мозъка на детето. Въпреки това, след сканиране не са установени нарушения в детето и жената отказала да прекрати бременността си.
Но след няколко дни се влошило състоянието на Джеми и тя нямала друг избор, освен да роди на 24-та седмица. Лекарите казали на жената и нейния 40-годишен съпруг Греми Девъншир, че шансовете за оцеляване на детето след цезарово сечение не превишава 10 %.
След раждането Джеми Хаски се оказала в реанимацията. Тя могла да види сина си, който нарекли Финли, само четири дни след раждането. В същия ден у детето започнало кръвотечение в белите дробове и лекарите заявили, че му остават 24 часа живот.
– Решихме, че докато то се бори за живота си, ние ще направим всичко, за да му помогнем, – казала майката. – Ние се съгласихме на агресивна форма на вентилация на белите дробове и чакахме резултат.
За щастие, лечението помогнало и кръвотечението спряло. След 16 дни Финли бил прехвърлен в медицинския център, където бил включен към линията на Бровияк, осигуряваща на кърмачетата необходимите хранителни вещества.
След 17 седмици на бебето и неговите щастливи родители е било позволено да се завърнат у дома. Съпрузите са предупредени, че в бъдеще Финли ще има проблеми с зрението, но засега да се правят прогнози е твърде рано.
Според лекарите това, че малкият е оцелял е същинско чудо. Лекарят Бернард Шунакер казал:
– Той е едно от най-малките бебета, за които трябваше да се грижим. Той наистина стана нашето малко чудо.

В северозападен Китай са се активирали особени азиатски оси с дължина 5, 5 сантиметра.
Трудно може да се избяга от тях, тъй като се предвижват със скорост 11 м/ с. През последните няколко месеца в града на провинция Шанси от ухапването на тези насекоми са загинали 41 души. Още почти 1700 са пострадали.
Жертвите са предимно хора, които работят на открито.
Множество ухапвания водят до поражение на дихателните пътища и нарушаване на функциите на черния дроб и сърцето. По този начин може да настъпи смърт за броени часове. Хората, живеещи в отдалечени селски райони, понякога просто не разполагат с време, за да стигнат до болницата.
За да се бори с осите в провинцията, били изпратени службите за пожарна безопасност. Те вече са унищожили стотици гнезда.
Точните причини за бързото размножаване на тези оси в Китай не са известни на експертите до сега.

43 – годишен мъж едва избегнал смъртта, когато огненото кълбо ударило чадъра, които държал над главата си. Интересното е, че британецът е бил обут с домашните чехли, които имали гумени подметки.
43 -годишният жител на графство Корнуол, Великобритания, си бил у дома, когато започнал да вали силен дъжд. Грег Слейтър се обезпокоил дали ще издържи металната конструкция на напора на водата и решил да излезе на двора, за да провери.
Мъжът грабнал чадъра и изтичал на вън. В този момент се раздал оглушителен взрив, който навел Грег на мисълта, че мълния е паднала на дома му. Обезпокоен британеца погледнал към прозореца и видял жена си да се взира в него с изумление. Едва тогава Слейтър започнал да разбира, че светкавицата не е ударила дома му, а чадъра.
Когато излязъл на двора да погледне, забелязал, че небето е покрито със сиви облаци. Изведнъж се появила силна светлина, а след това се чул силен грохот.
Жена му видяла как кълбовидната мълния се допряла до чадъра, а мъжът й бил залят от ослепителна светлина.
Слейтър смята, че от смърт са го спасили домашните пантофи, които имат гумени подметки и които той не е могъл в бързината да смени.
След взрива той е усетил силна миризма на сяра, а малко след това почувствал, че шията и раменете му станали невероятно твърди. Ръцете и краката изпитали за кратко време спазми. Тялото му изтръпнало и било пронизано от студ. След това се чувствал неимоверно хиперактивен. Сякаш нещо бучало вътре в него. Да остане жив човек, след като го е ударила мълния е рядко явление, за това Грег е благодарен на домашните си пантофи.
По време на бурята никой не е пострадал, освен изгорялата телефонна розетка.