Църквата не бе голяма. Около дванадесет човека седяха по столовете и чакаха началото на богослужението.

Петър, пастирът на тази църква излезе отпред.

– Днес ще направим един малък експеримент. Ще ви раздам листове, на които точно ще запишете нещата, които са изисквани по този тест – и той с ръка посочи листа пред себе си.

Хората се развълнуваха.

– Какво е намисли?

– Ще ни проверява дали четем Библията.

– А може да ни кара да запишем стиховете, които ни бе дал да научим.

Изведнъж всичко утихна. Петър след като раздаде листовете на присъстващите каза:

– Първо напишете имената на десет вярващи, с които сте дотолкова близки, че можете да споделите с тях своите проблеми.

Хората наведоха глави и се замислиха сериозно. На някои това им се стори доста трудна задача.

– Чак пък десет, не може ли по-малко?

– Не се притеснявайте, – усмихна се Петър, – запишете, колкото можете и не забравяйте да благодарете на Бога за всяко едно от тях.

– А сега да преминем към втората задача, навярно сте свършили вече с първата.

– Да, да, – отговориха повечето, радвайки се, че се отървават от това „упражнение“.

– А сега, – Петър изгледа всички вярващи в църквата, – запишете имената на десет невярващи, с които сте близки и можете да им споделите Евангелието.

Когато приключи и това, резултатите не бяха много обнадеждаващи.

– Повечето вярващи, – отбеляза Петър, – не могат да посочат десет невярващи, с които са в добри отношения и биха могли да им разкажат за Исус. Тук изключвам невярващите членовете на вашите семейства.

Повечето въздъхнаха и се огледаха неспокойно, а пастирът продължи:

– Правя си извод, че колкото повече един вярващ ходи на църква, толкова по-малко се има с поне десет невярващи, на които да занесе Благата вест. Събрание, което не познава заблудилите се, не може да ги привлече при Христос …..

Хората бяха навели глави. У някои от тях се породи желанието да излязат навън и да говорят на хората за Христос.

Когато живеем в християнски затворен кръг, благовестваме рядко.