Беше студен януарски ден. Тони гледаше телевизия, разположил се удобно във фотьойла. Той беше само на 12 години, но бе много любознателен и го интересуваха всички събития, които ставаха в света и у нас.
Екранът показваше бездомни хора част, от които ровеха в контейнерите. Телата им бяха покрити с дрипи. Студът и гладът бяха дали отпечатък върху лицата им.
Пред всичката тази мъка сърцето на малкото момче трепна.
– Трябва да се направи нещо за тези хора, – каза си Тони.
Той грабна едно одеяло и дрехи, които майка му бе отделила като малки за баща му и нея и ги напъха в една голяма чанта. След това се обади на родителите си:
– Отивам до центъра на града.
– Какво ще правиш там? – попита баща му.
– Какво има в тази чанта? Къде ще я носиш? – обади се и майка му.
– Тези неща ни са в повече, но могат да послужат на тези, които живеят на улицата, – отговори Тони.
– Но там е опасно, – разтрепери се майка му. – Ами ако ти направят нещо лошо?!
– Добре си решил, сине, – подкрепи го баща му. – За тези хора малцина се сещат.
На Тони не му трябваше някой да го поощрява и без това бе решил да помогне с каквото може. Той грабна чантата и изскочи навън.
Не беше нужно да отиде много далече, за да види нещастниците, които бе съзрял от екрана. Тази безлика маса се намираше на няколко преки от дома му.
Тони се почувства много щастлив, когато видя радостното лице на бездомника, на когото даде одеялото. След това бързо се отърва от нещата, което носеше в чантата.
Това бе първата среща лице в лице на малкото момче с бездомниците.
Когато се прибра, Тони седна пред компютъра си и изля цялата си болка, която бе изпитал, при вида на бездомните хора по улиците, които бе видял по телевизията.
Скоро той бе подкрепен и започнаха да се събират необходими вещи за едно сносно съществуване, които веднага бяха раздадени на мизерстващите хора по улиците.
Бе организиран и приют в една изоставена сграда, където служеха предимно доброволци от различни възрасти.
Нека всеки от нас си отвори ушите, за да чуе виковете за помощ около себе си. Облечете се с милосърдие.