Един ден Петров се отпусна и започна да разказва за студентските си години:

– Когато бях студент, имах един преподавател, които обичаше много да чете вестници. Той беше много строг, не даваше да се преписва.

Всеки от слушащите леко се усмихваше, като си спомняше за подобни преподаватели, с които се бе сблъсквал.

– Наближаваше сесията, – продължи да разказва Петров. – Моят приятел Илия Тодоров предложи, да му купим вестници. Речено сторено.

– Подейства ли номера ви? – попита Дамянов.

– Започна изпитът, преподавателят се закри с вестника и започна да чете. – Петров леко се усмихна. – От време на време той казваше: „Обръщам“. И так всеки път сам ни предупреждаваше.

– За всеки може да се намери подход. – обади се Каменов.