Ричард бе груб, див и вулгарен. Той бе участвал в осем престрелки и бе убил дванадесет човека.

Това не му бе достатъчно и се зае с предизвикване на пожари, което допълнително тероризираше местното население.

Неговата наглост, дързост и арогантност нямаха край.

На местата, където извършваше престъпленията си, оставаше писма. В тях се надсмиваше и ругаеше полицаите за това, че са безсилни и непохватни в залавянето му.

Но всичко си има край. Поставиха му капан и го хванаха.

Съдиха го и накрая му бе прочетена присъдата:

– Доживотен затвор.

Ричард не обичаше затворените пространства, за това в затвора често предизвикваше разпри, вълнения, смутове и безредици. Сбиваше се с другите за нищо.

Но един ден в мрачната килия, изолиран заради поредния нанесен побой върху затворник, Бог го срещна.

Отначало никой не разбра, какво бе станало с него. Изненадваха се от това, че мълчи, седи кротко и чете някаква книга.

По-късно се разбра, че чете и препрочита Писанията. Откъде бе намерил Библия, никой не разбра.

– Боже, молеше се Ричард, съжалявам за хората които съм убил и на тези, които са им донесъл скръб и болка. …….

Независимо, че той бе затворник, свидетелстваше на останалите край него, за това, което Исус бе направил за него.

– Имате надежда само в Господа, – казваше често Ричард. – Казвате, че съм затворник, но моята свобода се заключава само в една дума – Исус.