Павлин Симеонов скоро щеше да завърши колежа, в който бе влязъл да учи с желание преди три години и половина. Баща му бе успешен в бизнеса и имаше много пари, затова той му бе подметнал:
– Татко, много ми хареса една спортна кола в автосалона на ъгъла. Бих искал да се движа точно с такава.
Баща му нищо не каза, но младежът очакваше, че той ще изпълни желанието му.
Дойде и денят на дипломирането. Павлин горд със своята диплома в ръка нахлу в кабинета на баща си. Очите му сияеха от щастие и той с нетърпение очакваше наградата си.
– Гордея се с теб, сине. Ти оправда надеждите ми. Обичам те много и желая най-доброто за теб в този живот, – каза бащата.
Бизнесменът подаде красиво опакован пакет на сина си. Ръцете на Павлин трепереха от възбуда. Младежът бързо отвори пакета. На лицето му се изписа голяма разочарование. В красивата опаковка лежеше Библия с прекрасна кожена подвързия, на която бе изписано името на младия човек със златни букви.
Павлин се изправи и гневно изкрещя на баща си:
– Ти имаш толкова много пари, а ми подаряваш тази Библия?!
Младежът остави Писанието на масата, гневно затръшна външната врата и повече не се върна в бащиния си дом.
Минаха години. Павлин стана успешен бизнесмен. Имаше красива къща и прекрасно семейство.
Един ден му мина през главата: „Баща ми е вече стар, не е лошо да го посетя. Отдавна не сме се виждали“.
След обяд Павлин получи телеграма: „Баща ти почина“.
Цялото си имущество възрастният човек бе завещал на сина си. Павлин трябваше да се прибере и да се погрижи за книжата на баща си.
Когато отиде в дома, където бе израснал, сърцето му се изпълни с тъга и съжаление. Павлин влезе в кабинета на баща си. Там на масата още лежеше новата Библия така, както я бе оставил преди много години.
Очите му се насълзиха и той отвори Писанието. Започна да прелиства страниците и да чете от тук оттам.
Изведнъж от задната страна на Библията изпадна ключ. На него имаше етикет, на който бе написан модела на кола, онази спортната, която Павлин много бе харесал тогава. Там пишеше още: „Напълно изплатена“.
Колко пъти изпускаме благословенията си, защото не са опаковани, както очакваме?