В днешно време много хора загубиха работата си, други близки и приятели. Някои се чудят как да плащат наемите си, други се нуждаят от храна.
А ние какво правим?
Динко успяваше някак си да свърже двата края. По някакво чудо не го бяха уволнили. И той се чувстваше ако не щастлив, то поне бе доволен.
Сутринта Динко срещна по стълбите съседа си и се загледа в омърлушената му физиономия. Човекът бе привел рамене, сякаш носеше голям товар на гърба си, само дето не пъшкаше.
– Здравей, бай Сотире, – дружелюбно го поздрави Динко. – Съчувствам ти и те разбирам в какво тежко положение се намираш. Не се притеснявай. Вдигни главата. Всичко ще се оправи.
Съседът го погледна тъжно и си помисли:
„Лесно му е на него. Сам е, ни семейство, ни деца, даже и куче няма. Още ходи на работа, а аз какво да правя?“
Малко по-надолу някъде към втория етаж Сотир срещна Добри, който носеше две пълни чанти с продукти. Навярно бе пазарувал.
– Добър ден, бай Сотире, – поздрави Добри, след което остави торбите на земята.
Отдели няколко пакета и ги подаде на смаяния мъж срещу себе си.
– Вземи, това е за семейството ти. Чух, че си останал без работа.
– Но защо, нямаше нужда …, – смутено каза Сотир.
– Взимай, взимай, не се притеснявай. Нали в един вход живеем, трябва да си помагаме.
– Благодаря, – Сотир смотолеви объркано.
Той държеше смаян пакетите.
След това се обърна проследявайки с поглед Добри, който се изниза бързо нагоре.
– Чух, че някой ми е платил наема, сметките за тока и водата, – рече си Сотир. – Дали не е той? Добро момче е. Жена му скоро почина, но той все гледа на другите да помага.
Емпатията не е достатъчна. В такова тежко време, хората се нуждаят от истинска помощ, която е повече от пожелание.
Людете не се нуждаят от думите ви, а от храна, средства, ………
Истинската вяра е практична. Тя възпроизвежда състрадание и включва нуждите на хората.
Вашият отговор на болката на хората във вашето обкръжение, ще им покаже това, в което вярвате.
Окажете по практичен начин помощ на тези около вас, така ще им разкриете Христовата любов.