Бе невероятно слънчево време за месец ноември. Поваля, но не бе много. Рискувалите да не приберат последните плодове и зеленчуци имаха възможност да берат нови.
В двора на църквата бе само Нестор, свещеникът на местната църква. Той бе запретнал расото си и косеше тревата, която бе избуяла обилно край дувара.
Сашо се прокрадна до него и за да не го стресне му се обади:
– Дядо.
Нестор се обърна и видя внука си.
– Какво те води насам? Сигурно пак си измислил някакъв труден въпрос за мен?
– Да, – стъписа се Сашо. – Как позна?
– Лицето ти го издава, – засмя се свещеника. – Добре, ей сега свършвам и ще поговорим.
Когато Нестор приключи, двамата се настаниха на пейката, която бе почти до входа на църквата.
– Е, – свещеникът подкани внука си. – Кажи ми какво пак те е развълнувало?
– Ако има десет заповеди, които не трябва да се нарушава, защо тогава Господ ни е дал свобода? – бързо изстреля въпроса си Сашо.
Свещеникът поглади бялата си брада и лека едва забележима усмивка пропълзя по устните му.
– Господ ни е дал свободна воля, така че да избираме къде искаме да бъдем с Бог или без Него, на страната на доброто или на злото. Всеки ден човек прави своя избор в една или друга посока.
– А ако избера поне за малко да бъда без Него? – попита смутено Сашо.
– Той иска изпълнението на заповедите да стане нещо естествено в нашия живот, а не да ни принуждават да извършим каквото и да е.
– Но как може да стане това?
– Двете заповеди, на които Господ обръща особено внимание в Новия Завет е да обичаш Бога и да обичаш ближния си. Именно те разкриват и посочват на човека, как да действа.
– Не разбирам! Как разкриват и посочват? – попита Сашо.
– Ако истински обичаш Бог, ти не можеш да не обичаш ближния си. Това не е вече забрана, а посока към правилния път.
На Сашо му просветна, но в него се прокрадна съмнение, след което заяви:
– Може би трябва още да помисля по този въпрос.
– Мисли, – добродушно го потупа по рамото Нестор, – но не забравяй да потърсиш мъдрост от Господа, както по този въпрос, така и за всеки, който те вълнува.