Борис притвори поредната автобиография на известен учен и си каза:

– Всеки разказва историите си и обяснява действията си според неговата гледна точка. Този учен използва автобиографията си, за да се оправдае за някои неща.

Брат му Данчо, който чу последните думи на Борис, реагира спонтанно:

– Много лесно разкриваме изкривеното си мнение за себе си. Често сме пристрастни и слепи за своите слабости. Да ти кажа честно всяка автобиография ми се струва съмнителна.

– Никой човек не може да изследва себе си в настоящето, да не говорим за минало. Не можем да бъдем обективни, – отбеляза Борис.

– Забелязал ли си, колко много хората са уверени, че разбират себе си и могат да начертаят своя собствен път? – попита Данчо.

– Но те не разбират, че всички се нуждаем от Божия прожектор, – поклати глава Борис. – Истинското удовлетворение идва, когато Му се доверим. Ние имаме мир, когато се смирим пред Него.

– Имаме шанс в бъдеще, ако изпълваме сърцата и умовете си с Неговото Слово. Не сме лишени от свобода, когато сме чисти пред Неговите очи, – допълни Данчо.

– Да, така е, – съгласи се Борис. – Ние сме изпълваме с Духа Му, когато сме отворени и уязвими пред Него.