Бе тежък и изнурителен ден. Дарина Станчева бе прекарала поредната си операция, но нещо в лицето ѝ подсказваше, че бе потресена от нещо, което се бе случило.
Някаква дълбока болка се четеше в сините ѝ очи. Какво бе предизвикало смут в душата ѝ и толкова я бе разстроило?
Колегите ѝ я уважаваха като ценен специалист. Обичаха я пациентите и техните роднини. Дарина бе стриктна в работата си и много рядко бе допускала грешка през дългите години на работа в болницата.
Както винаги след училище веднага в болницата пристигаше дъщеря ѝ Виолета, с която малко след това си тръгваха.
Виолета видя майка си и изтича насреща ѝ. Дарина прегърна дъщеря си с болка и каза:
– Аз убих внучката си.
Виолета я гледаше изненадано и не можеше да разбере, какво бе развълнувало толкова много майка ѝ.
Дарина приседна на близката пейката в коридора и се разрида. Между хлипанията тя постоянно повтаряше:
– Аз убих моята внучка …Убих я…. моята внучка….
„Аз съм още ученичка, – помисли си Виолета, – а брат ми Трифон още не се е оженил. Каква внучка? Мама се е побъркала!“
– Мамо съвземи се, – побутна я Виолета. – От къде я измисли тази внучка?
– Днес правих аборт на едно младо момиче, – обърса сълзите си Дарина. – Не видях лицето ѝ, защото ме повикаха внезапно, за да заместя колега. Но когато я видях след операцията, едва не припаднаха – и Дарина отново заплака.
– Кое беше това момиче? – Виолета буташе майка си, искайки да я изтръгне от мъката ѝ.
– Наталия… – и сълзите отново потекоха като неспирен поток, – приятелката на брат ти.
– Какво се е случило? – тръсна глава недоумяващо Виолета.
– И аз не знам, – опита да се овладее Дарина, – но когато излязох в коридора видях брат ти.
– Батко? Какво е правел тука? – попита Виолета.
– Веднага го попитах и аз: „Защо Наталия е тук?“ Той наведе глава и ми каза сконфузено: „Аз я доведох….Така решихме…. Рано ни е за деца…..“.
Виолета гледаше майка си ужасена.
– Изкрещях в лицето му: „Какво си направил? Повече да не си стъпил в дома ми. Не искам да гледам глупак, който не се замислят какво правят, а след това по много грозен начин гледат да прикрият грешката си“, – завърши разказа си Дарина.
Виолета прегърна майка си и се присъедини към нейния плач.