Младият обещаващ лекар Лозанов живееше в големия град. Имаше много клиенти. Сгоди се за красиво и умно момиче. Нищо не му липсваше.
Майка му Мария живееше на село. Един ден тя реши:
– Ще продам всичко и ще отида да живея при сина си. Сигурно много ще се зарадва, като ме види.
Тя продаде дома си и отиде в големия град при сина си.
– Синко, аз продадох всичко и дойдох да живея при теб. Вярвам, че се радваш и нямаш нищо против.
Лозанов се смути и смънка:
– Да, мамо, радвам се, че си при мен. Но знаеш ли този град е прекалено шумен и оживен за теб. А и въздухът тук не е много здравословен. Мисля, че за теб ще бъде добре да ти намеря квартира в предградията. Там по-спокойно ще живееш. Съгласна ли си?
– Да, – въздъхна Мария, – съгласна съм.
Тя остана до нощува у сина си. След полунощ Лозанов се събуди и видя майка си до леглото.
– Мамо, добре ли си? Случило ли се е нещо?
– Просто исках да те погледам, – казала възрастната жена. – Ще ми позволиш ли да те погаля, както го правех, когато беше малък?
– Разбира се, мамо.
Тя го помилва, но той усети, че ръката ѝ трепери.
– Мамо, добре ли си? Да не ти е лошо?
– Нищо ми няма, синко, – каза Мария и се прибра в стаята си.
Когато стана сутринта, лекарят поразмисли и реши да остави майка си при себе си. Веднага се обади на годеницата си.
– Мама дойде и иска да живее при нас. Ти какво ще кажеш за това?
– Нямам нищо против. Както обичам теб, така ще обичам и нея.
Лозанов тръгна към стаята, за да съобщи на майка си радостната вест, но … стаята, в която Мария остана да нощува, бе празна. Майка му бе заминала. Всички усилия на полицията да я намери не се увенчаха с успех.
След три месеца при Лозанов докараха в болницата възрастна жена, която бе прегазена от кола. Не се знаеше, дали шофьорът не бе внимавал или тя сама се бе хвърлила под колата.
Когато Лозанов погледна лицето ѝ, я позна:
– Мамо, мамо….
По-късно дойде и годеницата му, но нищо не можеше да се направи за възрастната жена. Два часа по-късно Мария почина.
Отсъствието на любов наранява болезнено всяко любящо сърце.